Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Допря средния си пръст до устните му. Преди да осъзнае какво става, целият й пръст потъна в устата му.
— Оближи го добре — настоя тя. — Не мислиш ли, че е най-вкусното нещо, което си ял през живота си?
Ричард кимна, опитвайки се да си поеме дъх, след като тя извади пръста си от устата му. Тя извърна китката си:
— О, моля те, оближи го, преди да е капнало върху роклята ми.
Той вдигна ръката й с длани и я допря до устата си. Вкусът на плътта й беше побъркващ. От допира на устните му до ръката й сърцето запрепуска болезнено.
Тя се засмя гърлено.
— Гъделичкаш ме. Езикът ти е грапав.
Той пусна ръката й, изведнъж събудил се от интимния им допир.
— Извинявай — едва прошепна.
— Не ставай глупав. Не съм казала, че не ми харесва. — Очите й намериха неговите. Светлината на лампата падаше меко отстрани на лицето й, огънят осветяваше другата половина. Той си представи как прокарва пръсти през косата й. Дишаха в общ ритъм. — Напротив, Ричард, много ми хареса.
На него също. Стаята сякаш се завъртя. Звукът на името му върху устните й изпращаше през тялото му еуфорични вълни. С неимоверни усилия се насили да стане.
— Катрин, късно е, наистина съм капнал.
Тя стана енергично, веднага, изящната рокля разкри формите на тялото й. Когато ръката й се плъзна под неговата и тялото й се притисна до тялото му, Ричард си помисли, че всеки миг ще изгуби контрол над себе си.
— Ще ми покажеш ли стаята си?
Той усети стегнатия й бюст до ръката си, докато я водеше към коридора. Улик и Иган стояха наблизо, скръстили ръце. По-нататък в двата края на коридора скочиха на крака Кара и Райна. Никой от четиримата не реагира по някакъв начин при вида на Катрин, хванала под ръка Ричард. Той не им каза нищо на тръгване към стаята си.
С влудяваща настоятелност ръката на Катрин галеше рамото му. Горещината на тялото й го затопляше до мозъка на костите. Нямаше представа докога ще го държат краката му.
Щом стигнаха до крилото за гости, той направи знак на Улик и Иган да се приближат.
— Дежурете на смени. Единият от двамата да стои на пост непрекъснато. Не искам никой и нищо да пристъпва в този коридор през нощта. — Той хвърли поглед на двете Морещици в другия край на коридора. — Това се отнася и за тях.
Двамата нямаха въпроси и отвърнаха, че ще бъде изпълнено, после заеха местата си.
Ричард се отдалечи с Катрин. Тя продължаваше да го гали. Гърдите й все още се опираха в тялото му.
— Тази стая ми се струва подходяща.
Устните й се разделиха и гърдите й се повдигнаха. Нежните й пръсти се притиснаха в ръката му.
— Да — прошепна тя задъхано. — Тази стая.
Ричард събра цялата си сила.
— Аз ще взема следващата. Тук ще си в безопасност.
— Какво? — Лицето й стана бяло като платно. — О, моля те, Ричард…
— Лека нощ, Катрин.
Тя го стисна още по-силно.
— Но… но ти трябва да влезеш. О, моля те, Ричард, ще ме е страх.
Той я стисна за ръката и я отдели от своята.
— Стаята ти е сигурна, Катрин, не се притеснявай.
— Вътре може да има нещо. Моля те, Ричард, влез с мен!
Ричард се усмихна успокоително.
— Вътре няма нищо. Ако имаше, щях да го усетя. Нали съм магьосник, забрави ли? Тук си в пълна безопасност, а и ще бъда само на няколко крачки от теб. Никой няма да наруши почивката ти, уверявам те.
Той отвори вратата, подаде й лампата, която висеше отвън в коридора пред стаята, и я бутна лекичко вътре, допрял длан до кръста й. Тя се обърна и прокара пръст между гърдите му.
— Ще те видя ли утре?
Той отдели ръката й от тялото си и я целуна по най-протоколния начин, който можа да измисли.
— Можеш да си сигурна. Още от сутринта ни чака много работа.
Ричард затвори вратата на стаята й и се запъти към съседната. Очите на двете Морещици не се отлепяха от него. Той видя как гърбовете им се плъзнаха надолу по стената и те седнаха на земята. Скръстиха крака, сякаш за да му покажат, че имат намерение да останат тук цялата нощ. Всяка стисна Агиела си с две ръце.
Ричард хвърли поглед към вратата на Катрин, очите му дълго не се отделиха оттам. Немощният глас в дъното на съзнанието му крещеше неистово. Отвори вратата. Опря лице от вътрешната страна на затворената врата и си пое дълбоко дъх. Наложи си да пусне резето.
Отпусна се в края на леглото и зарови ръце в лицето си. Какво му ставаше? Ризата му беше подгизнала от пот. Откъде му идваха такива мисли за тази жена? Наистина го мислеше. Добри духове, мислеше го. Спомни си, че Сестрите на светлината твърдяха, че мъжете страдат от неконтролируеми страсти.