Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Ричард скочи на крака.
— Ще ви донеса горещ чай.
— Не, моля ви, не искам да ви причинявам неудобство. А и наистина имам нужда само от глътчица.
Ричард грабна чашата си и й я подаде.
Проследи с поглед как устните й меко докосват ръба на порцелана. Отмести очи към подноса, опитвайки се да прочисти мисълта си и да се върне към работата си.
— За какво искахте да ме видите, дукесо?
След като отпи глътка, тя постави чашата на масата и извърна дръжката към него, както си беше. На ръба беше останал бледочервен отпечатък от устни.
— Заради отговорностите, за които ви споменах. Знаете ли, когато принц Фирен бе убит, Кралицата лежеше на смъртно легло. Скоро след това почина. Принцът, макар да има неизброимо количество извънбрачни деца, не е женен, и следователно няма наследници.
Ричард никога не беше виждал толкова меки кафяви очи.
— Не съм специалист по кралските дела, дукесо. Опасявам се, че не следя докрай мисълта ви.
— Ами опитвам се да ви кажа, че след като Кралицата и единственият й наследник са мъртви, Келтон остава без монарх. Бидейки следващата по линията на наследяване — като дъщеря на починалия брат на Кралицата, — аз ще се кача на трона на Келтон. Нямам към кого да се обърна, от кого да потърся съвет относно вашите искания.
Ричард с мъка успяваше да държи вниманието си върху думите, а не върху устните й.
— Искате да кажете, че вие притежавате властта да предадете Келтон?
Тя кимна.
— Да, Ваше сиятелство.
Той почувства как ушите му пламват при титлата, с която тя го нарече. Вдигна чашата си, опитвайки се да скрие колкото се може по-голяма част от червеното си лице в нея. Усети лек стипчив вкус и осъзна, че е допрял устните си точно там, където преди малко се бяха докосвали нейните. Надигна чашата и остави гладката медна сладост да се плъзне по езика му. С трепереща ръка остави чашата на сребърния поднос.
Избърса потните си ръце в панталона.
— Дукесо, вие чухте онова, което имах да казвам. Ние се борим за свобода. Ако се предадете, не само че няма да загубите нищо, но напротив — ще спечелите. При нашето управление например ще се счита за престъпление мъж да бие жена си, също както и да се удря непознат на улицата.
В усмивката й се долавяше строга веселост.
— Господарю Рал, не съм сигурна, че дори вие имате достатъчно сила, за да провъзгласите това за закон. В някои страни на Средната земя е прието мъжът да убива жена си, ако тя го предизвика чрез някое от куп дела, изброени в списък. Свободата би дала същото право на мъжете в цялата Средна земя.
Ричард обиколи с пръст по ръба на чашата.
— Да се наранява невинен, който и да е той, е грешно. Свободата не е разрешение за извършване на лоши дела. Хората в дадена страна няма да са длъжни да страдат под бича на деяния, считани в съседните им страни за престъпление. Когато се обединим, подобни несправедливости няма да съществуват. Всички хора ще имат еднакви свободи и еднакви отговорности, ще живеят под справедлив закон.
— Но, сигурна съм, не очаквате, че когато обявите подобни обичаи за незаконни, те ще спрат.
— Етиката се предава по низходяща линия — от баща на дете. Първата стъпка в такъв случай ще е да въведем закони и да покажем, че всички трябва да живеем според тях. Никога не може да се спрат престъпленията, но ако не се наказват, се стига до анархия, която помита всяка търпимост и разбиране.
Тя прокара пръсти по деликатната трапчинка в основата на шията си.
— Господарю Рал, нещата, които казвате, ме изпълват с надежда за бъдещето. Моля се на добрите духове да успеете.
— Това означава ли, че ще се присъедините към нас? Че Келтон ще капитулира?
Меките й кафяви очи се вдигнаха в смирена молба:
— При едно условие.
Ричард преглътна.
— Дал съм дума да не приемам никакви условия. Отношението към всички ще бъде едно и също, както ви казах. Как мога да се боря за равенство, ако самият аз не живея според собствените си закони?
Тя отново навлажни устните си и в очите й проблясна страх.
— Разбирам — прошепна с тих глас, който почти потъна в тишината. — Простете ми, че проявих такъв егоизъм да искам нещо за себе си. Човек на честта като вас не може да разбере как е възможно обикновена жена като мен да изпадне чак дотам.
На Ричард му се прииска да забие ножа в гърдите си, задето е допуснал в очите й да блесне страх.