Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Имате предвид младия Ричард?
Вирна зачовърка с нокът неравните краища на листата, натрупани на писалището й, изчака известно време, за да е сигурна, че Сестрата я слуша внимателно.
— Да. — Остави официалния тон. — Онова, което научих, Филипа, е, че тези млади мъже, тези магьосници, ще бъдат изпратени в един свят, който сам ще ги подложи на изпитания. Създателят иска от нас да определим дали сме ги научили да понасят с достойнство болката, с която ще се сблъскат и която ще почувстват. — Тя се удари в гърдите. — Ето тук. От нас се иска да определим дали са способни на болезнения избор, който Създателят понякога ги кара да направят. Това е смисълът на теста за болка. Тяхната способност да устояват на мъченията не ни казва нищо за сърцата им, за смелостта и способността им за съчувствие.
Самата ти, Филипа, си преминала през този тест. Борила си се за мястото на Прелат. Стотици години си работила, за да можеш да бъдеш сериозен претендент за мястото. Събитията ти отнеха тази възможност и макар никога да не съм чула от теб дори едничка лоша дума, съм сигурна, че изпитваш болка всеки път, когато ме погледнеш. Вместо да го показваш, ти правиш всичко възможно да ми бъдеш добър съветник и работиш за интересите на Двореца въпреки болката.
Нима би ми служила по-добре, ако бях настояла да те подложат на тест, преди да станеш моя съветница? Това би ли доказало нещо?
Бузите на Сестра Филипа порозовяха.
— Няма да ви лъжа, че съм съгласна с мнението ви, но поне разбирам, че наистина сте копали в кладенеца и не го оставяте сух. Веднага ще предам заповедите ви, Вирна.
Вирна се усмихна.
— Благодаря, Филипа.
Филипа се усмихна едва забележимо.
— Ричард създаде доста голяма суматоха. Мислех си, че ще се опита да ни избие до една, а сега се оказва, че е най-големият приятел на Двореца от три хиляди години насам.
Вирна се засмя:
— Ако знаеш само колко пъти съм се молила за сила да потисна желанието си да го удуша!
Филипа си тръгна и Вирна мерна в предната стая Мили, която чакаше за позволение да изчисти кабинета й. Вирна се протегна и прозя, взе доклада, който бе оставила встрани, и се отправи към вратата. Махна на Мили да влезе в кабинета й и насочи вниманието си към двете си администраторки — Дулсиния и Фийби.
Преди да е успяла да каже и дума, Дулсиния вече беше права с куп доклади в ръка.
— Ако сте готова, Прелате, можете да се заемете с тези.
Вирна взе купчината, тежка почти колкото бебе, и я подпря на бедрото си.
— Да, добре, благодаря. Защо не си тръгвате вече?
Сестра Фийби поклати глава.
— Нямам нищо против да остана, Прелате, работата ми доставя удоволствие и…
— И утре те чака още един дълъг ден, изпълнен с работа. Не искам да клюмаш над бюрото, защото не си си доспала. А сега си тръгвайте и двете.
Фийби събра от бюрото си някакви листа, вероятно за да ги занесе в своя кабинет и да продължи да работи. Явно си мислеше, че са в непрекъсната надпревара. Заподозреше ли, че има дори минимален шанс Вирна да ги настигне с работата по докладите, Фийби започваше бясно да обработва останалите и се справяше като на магия. Дулсиния взе чашата чай от бюрото си и не се докосна до листата. Тя работеше с умерено темпо, никога не падаше дотам, че да се мъчи да изпревари Вирна, и въпреки това успяваше да трупа купчини доклади, подредени и анотирани, сякаш без никакво усилие. Никоя от двете нямаше защо да се тревожи, че Вирна ще ги настигне. С всеки следващ ден тя изоставаше все повече.
Двете Сестри се сбогуваха, изразявайки надеждата си, че Създателят ще дари Прелата със спокоен сън.
Вирна изчака да стигнат до външната врата.
— О, Сестра Дулсиния, има една малка задача, с която бих искала да се заемете утре.
— Разбира се, Прелате. За какво се касае?
Вирна остави доклада, който беше взела със себе си на бюрото на Дулсиния, така, че той да е първото нещо, което ще види, когато седне на мястото си сутринта.
— Молба за подкрепа от името на млада жена и семейството й. Явно някой от младежите ни ще става баща.
Фийби грейна.
— О, но това е чудесно! Ще се молим, с благословията на Създателя, да бъде момче и да се роди с дарба. В града не се е раждало момче с дарба откакто… всъщност дори не си спомням откога. Може би този път…
Смръщеното лице на Вирна най-после я накара да млъкне. Прелатът се обърна към Сестра Дулсиния:
— Искам да се срещнете с тази млада жена и с мъжа, отговорен за състоянието й. Още утре. Може би ще е добре да дойдат и родителите й, щом като молят за съдействие.