Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Като в мъгла измъкна Меча на истината от ножницата. Характерният метален звън изпълни стаята. Ричард заби острието в пода и с две ръце допря дръжката в челото си, остави се на гнева си. Усети как яростта бушува в душата му и се надяваше това да е достатъчно.
Едно забутано кътче на съзнанието му подсказваше, че това е танц със смъртта, от който мечът няма да може да го измъкне. Знаеше, че няма избор.
Двадесет и първа глава
Сестра Филипа изпружи мощната си снага, изправи гръб и плъзна поглед надолу по дългия си остър нос, уж без да се взира в нещо конкретно. Но всъщност точно това правеше.
— Сигурна съм, Прелате, че не сте обмислили достатъчно сериозно този въпрос. Вероятно ако отделите още малко време за него, ще се убедите, че резултатите, събирани цели три хиляди години, отговарят на нуждите ни.
Вирна, облегнала брадичка на обърнатите си длани и разперила лакти на масата, преглеждаше поредния доклад. Беше се постарала ръцете й да заемат такова положение, че да е невъзможно Сестрата да не забележи пръстена със слънчевия символ. Вдигна поглед, за да се убеди, че Филипа наистина гледа в правилната посока.
— Благодаря ви, Сестро, за мъдрия съвет, но вече обмислих обстойно въпроса. Няма смисъл да продължаваме да копаем пресъхнал кладенец. Така човек само ожаднява повече и надеждата му нараства, но вода не се появява.
Тъмните очи и екзотичните черти на Сестра Филипа рядко изразяваха чувства, но Вирна усети как тясната й челюст се стяга.
— Но, Прелате… няма как да се убедим дали младежът напредва с нужните темпове, дали е научил достатъчно, за да бъде освободен от Рада’Хан. Има само един начин.
Вирна смръщи вежди над доклада, който четеше. Отмести го встрани, за да се върне на него по-късно, и насочи цялото си внимание към своята съветница:
— На колко години сте, Сестро?
Тъмните очи на Филипа не потрепнаха.
— Четиристотин седемдесет и девет, Прелате.
Вирна трябваше да признае пред себе си, че изпита завист. Жената изглеждаше почти на нейните години, а беше с близо триста отгоре. Двадесетте загубени години далеч от заклинанието на Двореца бяха коствали на Вирна време, което тя никога нямаше да може да си върне. Никога нямаше да може да завърти времето назад, за да натрупа познанията, които имаше другата жена.
— И колко от тези години сте прекарали в Двореца на пророците?
— Четиристотин и седемдесет, Прелате. — Натъртването на титлата беше почти незабележимо, освен ако човек не го търсеше съзнателно. Вирна го търсеше.
— Което иде да покаже, че Създателят ви е дарил с четиристотин и седемдесет години, за да трупате познания, да работите с младите мъже и да ги обучавате да контролират дарбата си, за да станат магьосници. И през цялото това време не сте успели да разберете характера на вашите ученици?
— Ами, вижте, Прелате, това не е съвсем…
— Да не би да се опитвате да ме убедите, Сестро, че цял Дворец, пълен със Сестри на светлината, не е способен да определи дали един младеж, прекарал под нашия надзор и обучение близо двеста години, е готов да премине на по-горния етап от развитието си, без да го подлагате на този брутален тест за болка? Нима имате толкова малко вяра в Сестрите? В мъдростта на Създателя, избрал ни за тази мисия? Да не би да се опитвате да ми покажете, че Създателят ни е избрал, ни е дарил — всичките — с хиляди години опит, а ние сме все още недостойно глупави, за да се справим с работата Му?
— Струва ми се, че Прелатът е малко…
— Отказва ви се разрешение. Да се причинява такъв вид болка е скверно използване на Рада’Хан. Може да разкъса тъканта на мозъка. Нали ви е известно, че е имало дори смъртни случаи при този тест!
Вървете да кажете на онези Сестри, че очаквам да ми представят концепция за приключване обучението на младежите, в която да няма кръв, повръщане и писъци. Предложете им, ако искате, да измислят нещо наистина ново, като… е, не знам като какво, може би разговор с младежите. Освен ако Сестрите не се страхуват, че ще бъдат победени в подобна умствена схватка, в който случай бих искала да си признаят — за протокола — в съответен доклад.
Сестра Филипа онемя за миг, вероятно опитвайки се да прецени има ли смисъл да продължава спора. Накрая с неохота се поклони.
— Много мъдро решение, Прелате. Благодаря ви, че ме осветлихте.
Тя се обърна да си върви, но Вирна я извика:
— Сестро, знам как се чувствате. И мен са ме учили по същия начин, и аз съм вярвала в същите неща. Докато един младеж, едва надхвърлил двайсетте, не ми показа, че съм грешала. Понякога Създателят избира да ни предаде светлината си по начин, по който най-малко очакваме. Но в същото време иска от нас да сме готови да приемем мъдростта Му, когато ни я предостави.