Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Тя сръга Улик.
— А вие, момчета, какво ще хапнете?
— Какво имате? — попита Иган с прилив на ентусиазъм.
Тя повдигна вежда.
— Защо не дойдете с мен в кухнята да си изберете? — Тя не пропусна бързия поглед, който двамата хвърлиха към Ричард. — Съвсем наблизо е. Няма да сте далеч от него.
Ричард отметна пелерината на сбърза върху страничните облегалки на стола. Направи знак на Улик и Иган да вървят и загреба от яхнията си. После пийна и глътка чай. Генерал Рейбич удари с юмрук сърцето си и му пожела приятна вечер. Ричард отвърна на поздрава с вдигната ръка, в която имаше парче черен хляб.
Двадесета глава
Беше огромно облекчение най-после да остане сам. Чувстваше се уморен от хора, готови да скочат при всяко негово щракване с пръст. Макар да се бе опитал да успокои войниците, те не можеха да забравят кой е с тях. Явно се страхуваха, че Ричард ще ги унищожи с магия, ако не успеят да намерят следата на Броган. А дори когато се провалиха и той им каза, че разбира, пак не се успокоиха. Едва към края се поотпуснаха, но въпреки това постоянно го държаха под око, да не би случайно да прошепне някаква заповед, а те да не я чуят. Фактът, че е заобиколен от хора, които се отнасят към него с такова страхопочитание, го изнервяше.
Докато дояждаше яхнията си, в главата му кръжаха тревожни мисли. Дори да беше и наполовина по-малко гладен, щеше да признае, че гозбата е превъзходна. Не беше прясно приготвена, по-скоро бе престояла доста време, попивайки аромати, които можеше да добави единствено времето, никакви подправки.
Когато вдигна глава от чашата с чай, на вратата стоеше Бердин. Ричард напрегна мускули. Преди да успее да й каже да си върви, тя проговори:
— Дукеса Лумхолц от Келтон иска да се срещне с Господаря Рал.
Ричард преглътна и втренчи очи в Бердин.
— Нямам намерение точно сега да приемам молители.
Бердин пристъпи напред и спря пред масата. Преметна вълнистата си кестенява плитка през рамото.
— Ще я приемеш.
Пръстите на Ричард се плъзнаха по познатите извивки на дръжката на меча.
— Условията за капитулацията на отделните страни не подлежат на разискване.
Бердин опря кокалчетата на ръцете си на масата и се наведе към него. Агиелът й, вързан с фина верижка за китката, се поклащаше леко. Сините й очи изпускаха ледени пламъци.
— Ще я приемеш.
Ричард усети как лицето му пламва.
— Вече чу отговора ми. Друг няма да получиш.
Тя не се отдръпна.
— А аз й обещах, че ще я приемеш. Ти ще говориш с нея.
— Единственото нещо, което съм готов да чуя от представител на Келтон, е безпрекословно предаване.
— Точно това ще чуете — мелодичният глас дойде откъм вратата. — Ако се съгласите де ме изслушате. Не съм дошла да ви отправям заплахи, Господарю Рал.
В мекия й, смирен тон Ричард можа да долови колебанието на страха. Това го изпълни със съчувствие.
— Покани госпожата. — Гневният му поглед се върна на Бердин. — После затвори вратата зад себе си на път за леглото. — В тона му нямаше никакво съмнение, че това е заповед и че няма да търпи неподчинение.
Без да показва каквито и да е чувства, Бердин отиде до вратата и протегна ръка да покани дукесата. Когато онази пристъпи в меката светлина на огъня, Ричард стана на крака. Бердин го стрелна с празен поглед и затвори вратата, но Ричард изобщо не я забеляза.
— Моля, дукесо, заповядайте.
— Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем, Господарю Рал.
Той стоеше онемял, загледан в меките й кафяви очи, в извитите й червени устни и гъстата черна коса, кичури от която бяха паднали върху гладкото й, сияещо лице. Ричард знаеше, че в Средната земя дължината на женската коса е знак за обществено положение. Дългата, разкошна коса на жената пред него издаваше изключително високо такова. Единствената жена, чиято коса бе по-дълга от косата на Кралица. По-дълга от нейната бе само косата на Майката Изповедник. Замаян, Ричард си пое дъх и изведнъж си спомни кой е.
— Заповядайте, седнете.
Нямаше спомен дукесата да е изглеждала така — с толкова чиста, неустоима елегантност. Но преди не се бе оказвал толкова близко до нея. Помнеше я като показна жена, покрита с излишно количество блясък и грим, далеч не толкова семпло и изискано облечена — с нежна рокля със закрепен за нея ефирен бледорозов шлейф, който подчертаваше и допълваше изящната й фигура.
При мисълта за последната им среща Ричард изпъшка.
— Дукесо, съжалявам, че ви наговорих такива ужасни неща. Ще можете ли да ми простите? Трябваше да се вслушам в думите ви — вие просто се опитвахте да ме предупредите за генерал Броган.