Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
— Много хубава работа си свършил — отбеляза Симон, — но какво да правя, не те познах…
— Е, откъде накъде ще познаваш хора прости като нас, след като си се издигнал на такава високопоставена работа — да пазиш малкия Капет. Виждаш ли, аз те познавам. И те почитам.
— Благодаря — смотолеви Симон.
— Няма защо… Какво се разхождаш тук?
— Чакам един гражданин. Ами ти?
— Аз също.
— Как се казваш? — информира се Симон. — Ще говоря за теб в клуба!
— Викат ме Теодор.
— Теодор, кой Теодор? — продължи да любопитства Симон.
— Теодор, бе! Това не ти ли стига?
— Стига ми, защо да не ми стига. Кого чакаш, гражданино Теодор?
— Един приятел, на когото имам да направя един прекрасен донос.
— Истина ли думаш? Я ми кажи и на мен каква е работата.
— Цяло гнездо аристократи.
— Как се викат?
— А, това мога да го река само на един приятел…
— Грешиш. Видиш ли тоя, мой приятел, който идва насам — кимна с глава Симон. — Той може да оправи работата много по-добре от секи друг.
— ФукеТренвил! — извика първият патриот.
— Ни повече, ни по-малко, драги другарю.
— Като е тъй, добре.
— Хубаво, разбира се. Добре… Добър ден, другарю Фуке! Другарят гражданин ФукеТренвил, тих и бледен, с черни очи, засенчени от гъсти вежди, излизаше от една съседна стая с книжа под мишницата.
— Добър ден, Симон — каза той в отговор на Симон. — Някакви новини?
— Много новини — отвърна Симон. — Първо, един донос от гражданина Теодор, който е носил главата на госпожа Ламбал. Препоръчвам ти го.
Фуке впи умния си поглед в патриота, който се смути от това, въпреки че се опитваше да овладее нервите си.
— Теодор — рече Фуке, — кой е този Теодор?
— Аз — отвърна човекът с карманьолата.
— Та какво казваш? Носил си главата на госпожа Ламбал? — с явно съмнение попита общественият обвинител.
— Да — бе отговорът, — по улица Сен Антоан.
— Но аз познавам един друг, който се хвали, че я е носил — рече Фуке.
— Аз пък познавам десетина такива — решително възрази гражданинът Теодор. — Но тъй като те за награда искат да им се даде нещо, а аз не искам нищо, надявам се, че хората ще повярват повече на мен!
Думите на патриота разсмяха Симон. Фуке стана по-доверчив.
— Имаш право — рече Фуке. — Дори да не си извършил това, на теб ти отива. Но сега ме остави, моля ти се. Гражданинът Симон има да ми казва нещо…
Теодор се поотстрани, засегнат от откровеността на обществения обвинител.
— Една секунда, моля ти се — обади се Симон. — Недей да го пъдиш така. Първо изслушай доноса му.
— А! — някак отнесено рече ФукеТренвил. — Донос ли?
— Да, той знае цяло гнездо — отвърна Симон.
— Е, добре, щом е така — рече Фуке. — Казвай! В какво се състои доносът?
— Дребна работа: Рицарят на Мезон-Руж и неколцина негови приятели…
Фуке подскочи. Симон ахна.
— Истина ли казваш? — викнаха двамата в един глас.
— Чистата истина — бе отговорът. — Искате ли да ги заловите?
— Веднага! Къде са?
— Срещнах Рицаря на Мезон-Руж по улица Гранд Трюандери.
— Лъжеш се — възрази Фуке. — Той изобщо не е в Париж.
— Видях го ти казвам!
— Не може да бъде. Полицията е пуснала повече от сто души да го търсят, а при това положение той никога няма да излезе да се разхожда из Париж, и то по централните улици!
— Той беше! — настояваше упоритият патриот. — Висок брюнет, силен за трима и космат като някоя мечка!
Фуке презрително сви рамене.
— Още една глупост — рече той. — Рицарят на Мезон-Руж е дребен, мършав и няма нито един косъм по лицето си!
Патриотът отчаяно отпусна ръце.
— Но това не вреди — добави Фуке, — стига ни, че имаш добри намерения. Е, кажи да те чуя, Симон — рече той и се обърна към втория патриот. — Но побързай, защото ме чакат. Идва часът, когато обикновено пускат в действие гилотината.
Първият патриот обърна гръб, сякаш имаше намерение въобще да не слуша разговора на двамата, но истинските му интереси бяха насочени именно към онова, което щяха да си кажат досегашните негови събеседници. Той дори рече:
— Аз ще се дръпна, неудобно ми е да ви слушам какво си говорите. Говорете си най-спокойно…
— Сбогом — рече му Симон.
— Много здраве — каза Фуке.
— И кажи на своя приятел, че си бил жестоко излъган — прибави Симон.
— Ще му кажа. Той ей сега ще дойде тук.
Като се поотдалечи малко, Теодор се облегна на конституцията си.
— Та, казваш, малкият е добре — подхвана Фуке. — Но как е в морално отношение?
— Чудесно — отвърна Симон.