Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

За да издържат на този нов вид битка от войниците се изисквала дисциплина от напълно нов порядък. Войникът е трябвало да извърши серия от сложни движения, докато зареди пушката си и се прицели, изправен очи в очи едва ли не с наказателен отряд, разположен само на стотина метра пред него, без дори да има възможността да се разтовари емоционално чрез физически контакт с врага. А да останеш на мястото си в строя под непрекъснатия артилерийски обстрел само на петстотин — шестстотин метра от теб сигурно е било още по-трудно. Често точно такава е била съдбата на батальоните, не участващи пряко в бойните действия. Следователно задържането на мъжете в строя при подобни обстоятелства изисквало действително безупречна, строга дисциплина. В устава на пруската армия пише, че „ако войникът по време на бойни действия изглежда така, сякаш му се иска да побегне, или пък просто направи крачка встрани от строя, то всеки сержант, застанал в близост до него, трябва автоматично да го наръга с байонета си и да го убие на място“.110

Жертвите по време на бойните действия през XVIII век съперничат на всички битки, водени през древността. Новост също така е фактът, че в процентно отношение двете страни като че ли си ги поделят. Убива се предимно от разстояние, така че възможностите за поголовна сеч след отстъплението на едната страна са значително занижени. Повече от две пети от жертвите по време на типичната битка на това столетие са вследствие огъня на мускетите, а другите две пети — от артилерийския огън. Само една пета от тях се причиняват от мечове и байонети в близък бой. Иначе касапницата в никакъв случай не е по-малка — например по време на битката при Бленхайм през 1704 година само за пет часа в един-единствен ден победителите губят 12 500 човека (24% от числения им състав), а победените губят 20 000 убити и ранени (40% от състава им). По време на Седемгодишната война пък (1756–1763) пруската армия губи 180 000 убити — три пъти повече от броя на войниците, с които е започнала войната.111 Командващият армията — крал Фридрих Велики, се оплаква, че „по брой мобилизираните цивилни могат и да заменят убитите, но не и по качество… Накрая се оказва, че човек не командва нищо повече освен зле обучена и недисциплинирана пасмина селяни“.112