Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Добре! Също с кожа и кости.
— Този портрет ще бъде подарък-изненада за височайшия съпруг на тази високопоставена дама.
— Разбирам, разбирам.
— Затова съпругът не бива да подозира нищо.
— Много добре!
— Позирането трябва да стане на някое скришно място.
— Изцяло според високото и височайшето разпореждане. Мога ли да предложа ателието си?
— Какво ви скимна! Една височайша особа и във вашето ателие! Не става в никакъв случай. Също така позирането не може да се проведе през деня.
— Значи вечер?
— Да. Впрочем знатната дама иска да бъде нарисувана като Прозерпина…
— Ах! Прозерпина с Цербера?
— Да. Моделът на Цербера ще ви бъде предоставен. Прозерпина, богинята на Подземното царство, се нуждае от нощно осветление. Следователно е от изключително предимство да рисувате само вечер. Но мястото и времето трябва да останат в тайна.
— Никой няма да научи!
— Закълнете се!
— Заклевам се!
— Не така! Дръжте нагоре трите пръста!
Художникът го направи и се врече:
— Заклевам се в най-дълбоко мълчание!
— Естествено и пред жена ви!
— Хм! Поне тя не може ли да знае за какво се касае, преуважаеми?
— Под чехъл ли се намирате?
— Не, но Авроричка ще иска да знае все пак защо отсъствам.
— Добре! Но мястото и времето също тя не бива да знае!
— Подчинявам се!
— Добре. Значи сте готов да се заемете с портрета?
— Да.
— В такъв случай ще ви съобщя подробностите. Първото позиране ще бъде тази вечер.
— О, уви!
— Какво има?
— Не става.
— Защо?
— Аз съм служебно възпрепятстван. Имаме два балета.
— Зная. Въпросната дама изцяло се е съобразила с това обстоятелство. Сеансът следователно ще започне едва в дванайсет.
— Слава Богу! Но къде?
— Ще дойдат да ви вземат с екипаж.
— Оттук?
— Да. Бъдете готов в единайсет и четирийсет и пет. Веднага щом кочияшът ви даде сигнал с камшика, се качвате.
— Изцяло според височайшето намерение!
— Но от само себе си се разбира, че една толкова високопоставена дама не може да бъде насаме посред нощ с един мъж.
— Естествено, естествено.
— Как смятате, че може да бъде отстранено това неудобство?
— Дамата вероятно благосклонно е решила да бъде в компания.
— Хм! Къде остава тогава тайната?
— Мда-а!
— С мъж не бива да бъде насаме, това навярно съзнавате?
— Определено, напълно!
— Но с една дама може да остане на четири очи?
— Безусловно!
— Е, какво е следствието, хер балетмайстор?
— Следствието? А! О, а, хм!
— Хайде, изкажете се!
— Не зная дали съм в състояние да отгатна височайшите намерения на Нейна милост с моите немеродавни мисли.
— Кажете ги все пак!
— Най-покорно ще помоля да ми позволите да чуя и узная вашето мнение!
— Е, така да бъде! Вие ще се преоблечете като дама!
— Всички добри духове! — подскочи балетмайсторът.
— Да не би да се изплашихте?
— Не, не!
— Нежната чувствителност на тази височайша дама при всички случаи трябва да се щади. Ако не сте съгласен, ще намеря десет-двайсет други художници, които ще приемат условията.
— Та аз съм готов! Нали искам!
— Да сложите дамско облекло?
— Да. Само моля най-смирено Аврора да знае за какво се прави това!
— Добре. Кажете й. Така е по-добре. Тя ще може да ви помогне. И за да се изключи максимално възможността да бъдете видян и разпознат, от най-високо място бе дадено разпореждане да сложите домино.
— Тук височайшето място откликва на моето желание.
— Чудесно! А сега най-важното: вашият хонорар.
— О, моля, моля!
— А, не! Той, естествено, трябва да бъде уговорен. Колко високо определяте цената си?
— Хм-м! Наистина не знам дали…
— Добре! Имате чувство за деликатност и височайшето място ще съумее да го оцени. Вие ми харесвате и ето как искам да ви дам един добър съвет.
— Ще го приема с най-голяма благодарност.
— От посоченото място не са свикнали да се пазарят и правят сметки…
— О, сигурно, сигурно!
— Дори чрез посочването на определена сума биха могли да се оскърбят.
— Аз няма да споменавам никаква, никаква!
— От друга страна, умеят да оценяват таланта, да възнаграждават гения. Така че по-добре предоставете на височайшата особа да прецени творбата ви!
— Този съвет ще бъде за мен като най-строга заповед.
— Убеден съм, че няма да се скъпят, а напротив, ще ви преведат една крупна сума.
— Благодаря, благодаря!
Балетмайсторът направи един такъв дълбок поклон, сякаш вече държеше в ръцете си петдесет хиляди гулдена.
— И доверително казано, скъпи ми хер балетмайстор и живописец… може да падне и нещо друго!