Роби на позора

— Отблизо, за съжаление, не.

— Следователно отдалеч?

— Е, спомням си, че съм ви виждала.

— Къде? Може би в кралската… о, ах, може би в някоя театрална ложа?

— Вероятно.

По лицето й пролича радостта от неговата грешка на езика. Сега прие, че си има работа с фин хер от много високо положение.

— Най-напред един въпрос — продължи той с лек, разговорен тон, — който може би ще ви се стори крайно нетактичен, но е замислен с най-добро намерение. Вчера се заговори за вас. Къде, това е страничен въпрос. Вие сте фигура, която не може да бъде пропусната просто ей така. Споменаха се вашите обществени заслуги, нашите духовни дадености, влиянието ви в известни кръгове, при което бяхте наречена от една високопоставена дама „баронеса“. Тази титла беше подхвърлена на съмнение. Мога ли да попитам с право, или не?

Тя се изчерви силно. Едва след продължителна пауза отговори:

— Знаете ли, че този въпрос съдържа оскърбление?

— Само привидно, милостива фрау. Не всяка заслуга намира своята отплата, а определен кръг има задължението да издирва невъзнаградените заслуги.

Това беше балсам за току-що нанесената рана. Сега тя отговори с примирителен тон:

— Хората наричат моя мъж барон — защо, не ми е понятно, тъй като той не е благородник.

— Но вие сте дъщеря на изтъкната фамилия?

— Моят баща също не беше аристократ. Произхождаше от стар патрициански род.

Това не беше истина, ала Холм кимна с пълно разбиране и каза:

— Е, това е също така добро както благородството. И ще бъде взето под внимание, милостива фрау. Бях длъжен да използвам този въпрос като встъпление. На дъщерята на една стара, почтена патрицианска фамилия мога да поверя сега и следващото.

— Моля, моля! — откликна тя силно поласкана.

— Както ви е известно, в нашите висши и най-висши кръгове изкуството е установило своето седалище. Аристократите създават литературни творби, моделират, рисуват, музицират, а е всеизвестно, че артистът е по-малко вкостенял, когато се касае за съсловни предразсъдъци. Отношението към изкуството за него стои над всичко. И сега стигам до въпроса. Има една дама, която рисува с пламенна страст и тази страст…

— Имате предвид принцеса Верона? — вметна бързо тя.

— Моля! Не бива да споменавам никакви имена. Въпросната дама сега си е поставила задача да пресъздаде върху платно образа на Клеопатра. Милостивата фрау, разбира се, вече е чувала името Клеопатра?

— Естествено! Клеопатра е била кралица на Източна Индия и е победила император Херод28 и също халифа.

Холм с мъка сдържа смеха си. Кимна много сериозно и продължи:

— Тя е била една от най-големите красавици, които някога е имало. Една от онези красавици с характер, чието обаяние и сила се крие всъщност не в хармонията на чертите на лицето, а в духа, който раздвижва и оживява тези черти и говори от всеки поглед. Клеопатра е голям, силен сюжет за една художничка, но също така труден и кажи-речи неизпълним, защото нашите земи и нашето време като че вече не създават такива лица.