Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
Той поспря за няколко мига, та напрежението, в което беше поставил своята слушателка, да удвои своя ефект.
— Но ето, че за свое най-голямо удивление — продължи после — въпросната дама наскоро е открила едно лице, което напълно се схождало с това на Клеопатра: строго, сериозно, но същевременно нежно и женствено, одухотворено от отблясъците на една дълбока душевност и носещо отпечатъка на едно направо царствено величие.
Отново спря, за да направи една доста осезаема пауза. И тя вече не можа да се сдържи. Попита:
— Но, майн хер, защо точно на мен го разказвате?
— Защо точно на вас? Не отгатвате ли?
— Не.
— Странно! Та именно вие сте въпросната дама.
— Аз? — попита тя с тон на върховно удивление.
— Да, разбира се.
— Невъзможно!
— Защо невъзможно?
— Моят мъж ми говори…
Прекъсна. Лицето й се беше наляло с кръв.
— Е, какво ви говори вашият мъж?
— Исках да кажа, той ми отрича всякаква красота.
— Тоя тъпанар! Ах, простете, че си позволих този пиперлив, непредпазлив израз! Но действително човек трябва да е тъп, тъп и сляп, за да произнесе такава присъда!
Кажете и на най-грозната жена, че е хубава, и тя ще повярва. Така и тук с жената на някогашния шивач. Женското самомнение се съчета със светското самовъображение и улесни играта на Холм, този добър човешки познавач.
— Ласкаете ме, майн хер! — каза тя.
— О, не! Аз само изпълнявам дадената ми заповед. Нищо повече не правя. Но окайвам заблудения вкус, който, подмамен от някое гладко личице, не отдава заслуженото признание на една наистина характерна съвършеност на формата! Принцесата… ах, исках да кажа, въпросната дама направо се е ентусиазирала от вашата физиономия. Из един път се видяла при целта на своите съкровени желания. Из един път видяла пред очите си своята Клеопатра такава, каквато я сънувала и си я представяла, но вече в реалност, като жена, като живо, дишащо същество… И сега дълбоко се жалва от препятствията, които в крайна сметка все още я делят от целта.
— Какви препятствия?
— Наречете ги светски пречки или както намерите за добре! На въпросната дама, за съжаление, не е позволено да приближи до вас по начин, както желае. Ето защо аз съм натоварен да направя един предпазлив сондаж. Но го правя с по-малко предпазливост и с повече откровеност, както може би ще признаете, милостива фрау.
— Действително сте откровен, майн хер. Но кажете, моля, какво възнамерявате да сондирате!
— Вашата готовност.
— Готовност? За какво?
— Да бъдете рисувана.
— Ах! Каква изненада! Аз да бъда рисувана?
— Да.
— От принцеса…
— Шт, никакви имена! — вметна бързо Холм.
— Добре, ще мълча! Но вие сигурно се шегувате?
— Бих ли се осмелил?
— Изразихте нещо, което считам за невероятно.
— В този случай ще гледам на мисията си като пропаднала.
Надигна се от фотьойла, ала тя скочи пъргаво, натисна го обратно и попита:
— Почакайте, не прибързвайте! Въпросната дама наистина ли смята, че е намерила в мен Клеопатра?
— Бих ли дошъл иначе при вас?
— И иска да ме рисува такава, каквато съм? С това лице? С цялата прилика?
— С портретна прилика!
— И какво ще стане с картината?
— Ще отиде най-напред на изложба, а после най-вероятно в кралската картинна галерия.
— На изложбата ще бъде ли упомената авторката, художничката?
— Това се подразбира!
— И също оригиналът на картината?
— При всички случаи.
— Боже мой! Тогава ще стане известно, че това аз съм!
— Така е.
— И че съм от прин… от една толкова високопоставена, толкова височайша дама нарисувана!
— Надявам се, че това няма да бъде пречка да откликнете на мисията ми!
— Никак, никак!
Беше изпаднала в неописуемо вълнение и се движеше насам-натам из стаята. Със своите резки и недодялани движения наподобяваше на яростна харпия, а пък искаше да мине за… Клеопатра.
Холм й предостави време да вникне в нещата. После попита с най-голямата вежливост, на която беше способен:
— Ще позволи ли милостивата фрау да продължа? Или предпочита да изоставя темата?
— Говорете, говорете!
— Мога ли да приема, че работата не ви се струва непривлекателна?
— Привлекателна, дори изключително привлекателна!
— Благодаря! Аз считам също така за свой дълг да ви обърна внимание върху облагите за вас от тази работа.
— Какви облаги?
— Вие ще общувате с въпросната дама по един необичайно близък, бих казал, задушевен начин. И тя няма как другояче да постъпи, освен да ви издигне. Случаят, или по-точно вашата необикновена прилика с Клеопатра, ви открива бъдеще с неизмерими и необозрими за настоящия миг перспективи.