Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
Кърпата за лице беше неописуемо набрашнена и начервена.
— Какво правите всъщност? — попита Холм.
— Проби.
— Гримьорски?
— Естествено! Че какви иначе? Та нали довечера трябва да бъда възможно по-красива! Пудрата ми идва твърде скъпа, затова взех пшеничено брашно, а с два кройцера за червено вероятно ще се оправя.
— Глупости! За всичко ще се погрижим по друг начин. Аз ще ви заведа при едни познати, където ще намерите всичко, от което се нуждаете. Ще дойда да ви взема точно в шест.
— Дяволите го взели! Ставам любопитен! Кои са всъщност хората, при които ще ме заведете?
— Стари, достопочтени хора. Казват се Бранд и живеят на „Зигесщрасе“. Но по-късно не бива да бъдат споменавани във връзка с този майтап.
— Ами аз?
— Какво вие?
— Ако нещата се развият зле, май сам ще трябва да си отнеса кожата на пазара, а?
— Не. Давам ви пълна гаранция.
— Вие? Хм-м! Моите уважения, хер Холм, но вие не сте всемогъщ. Ако тоя добър мосю Леон Стодижел ме пипне за яката…
— Да не би да се страхувате от него?
— Да се страхувам? Не ми и хрумва. Ако поиска да ми посегне, зле ще си изпати. Но какво ще стане, ако подаде оплакване срещу мен?
— Няма да го направи!
— Кой може да е сигурен! Такъв тип е способен на всичко. Ще можете ли и тогава да гарантирате за мен?
— Аз не, но князът.
— А, вие сте говорили с него?
— Да.
— Били сте вече у тях?
— Да. Той ви праща тези десет гулдена и нареди да ви предам, че довечера след изпълнение на задачата ще получите още толкова!
— Нима и той ще дойде?
— Не вярвам. Но аз при всички случаи съм там.
— Това е достатъчно. Но как ще отида до „Белвю“!
— Клакьорът ще ви вземе.
— И откъде?
— От театъра.
— Да го отнесат мътните! Тук вече я втасах!
— Не берете грижа! Моят приятел Вернер ще ви вземе от Бранд и ще ви закара на самото място. Други въпроси да имате?
— Не, благодаря засега.
— Тогава до скоро виждане! Предстоят ми и други задачи.
Излезе и се отправи към жилището на балетмайстора. На позвъняването му отвори жената на споменатия.
— Какво желаете? — осведоми се тя.
— Мога ли да говоря с хер балетмайстора?
— Искате да кажете хер живописеца и балетмайстора, моя мъж?
— Да.
— Ще видя.
Затвори му вратата под носа. Когато се върна, открехна я само до процеп и извести:
— Той е зает.
В следващия миг вратата отново бе заключена.
— Сърцата жена! — промърмори на себе си Холм. — Но ние няма да се оставим да ни изгонят!
Почака известно време и отново позвъни. Вратата се отвори и сега той сложи крак между нея и страничната подпора.
— Какво искате? — попита жената.
— Да се видя с хер балетмайстора.
— Искате да кажете хер живописеца и балетмайстора, моя мъж?
— Да, разбира се.
— Не бяхте ли току-що тук?
— Преди две минути.
— И аз ви отпратих?
— Да.
— И вие въпреки това пристигате пак?
— Не.
— Не? Та нали стоите тук!
— Аз въобще не съм си тръгвал!
— В такъв случай сега си вървете! Нямам време да излизам на всяко позвъняване през две минути, а моят мъж има толкова много работа, че не може да се откъсне и за един-единствен миг.
— Не е необходимо да го прави.
— Ами?
— Та нали аз ще отида при него, няма той да идва при мен.
— Това е все едно и аз за последен път ви казвам, че той няма време.
— Е, тогава ще си вървя, но ще се разкайвате!
Последното я фрапира.
— Ще се разкайвам? Как така? — попита.
— Той нали рисува портрети?
— Направо да ти проговорят!
— Действително съм чувал, че бил голям, много голям художник. Трябваше да му поръчам един портрет.
— На кого?
— Това всъщност е тайна, но ще му донесе много, много пари.
Тези думи подействаха. Тя направи дълбок поклон и каза:
— Моля, няма ли да влезете?
— Мислех, че не бива?
— Простете! Заблудих се. Малко съм късогледа и помислих… помислих… помислих, че сакото ви е поскъсано. Ама сега виждам, че вие сте един изключително порядъчно облечен хер. Елате!
Той се отзова на поканата. Вътре тя поднови атаката си.
— Значи не бива да издавате тайната?
— Не.
— Но на моя мъж все пак ще я кажете?
— Действително.
— Е, та нали аз съм му жена! Мъжът и жената са едно цяло. А ние двамата, аз и той, сега сме дори едно сърце и една душа. При това положение мисля, че каквото знае той, мога да науча и аз.
— Хм! Ако бях сигурен, че можете да мълчите…
— Като гроб! Дори излизам по мълчание извън пределите на гроба!