Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Имате право, съзнавам го. И ще бъда голяма глупачка, ако отблъсна ръката, която ми подавате.
— Значи сте съгласна?
— Да, категорично!
— Това ме радва. Но трябва да отбележа, че без усилия човек не може да бере плодове. Тази поговорка се потвърждава и в настоящия случай.
— Говорите за усилия, напрежение? Готова съм да се подложа.
— Пригответе се за особени напрежения!
— Какви?
— На първо място най-строго мълчание.
— И още какво? Аз съм готова на всичко.
— Надявам се и ще ви набележа по-нататъшните трудности, които имам предвид. Първо, трябва да съзнаете, че общуването ви с моята упълномощителка поне на първо време не може да става открито.
— Признавам го откровено.
— Вашите срещи следователно трябва да се осъществяват тайно.
— Съгласна.
— После една дама от толкова висок ранг има съвсем различни възгледи, отколкото едно обикновено същество.
— В това съм напълно убедена.
— Изисква се безусловна отдайност на нейните желания.
— Това се разбира изцяло от само себе си!
— И дори ако тези желания понякога биха могли да бъдат наречени прищевки?
— Да. Една такава дама, още повече художничка, вътрешно е коренно различна от коя да е простосмъртна.
— Тези думи съдържат истина и съблюдаването им може да ви донесе голяма благодат. И така, в общи линии постигнахме съгласие и можем да очакваме най-добър резултат.
Подаде й ръка. Тя я удари като някоя сергиджийка, уредила изгодна далавера с ябълки. Той кимна доволно и попита:
— Кога бихте могли да започнете сеансите?
— Когато бъде изразено желание.
— И ако кажа „тази вечер“?
— Готова съм.
— Чудесно! Но още една много съществена забележка. След като въпросната дама трябва да бъде крайно мълчалива по съответната тема, то от само себе си се разбира, че вие трябва да спазвате дискретност в същата степен.
— Естествено.
— Също пред вашия съпруг!
— И той ли не бива нищо да знае?
— Нищичко! Той е шеф на клакьорите! Напълно ме разбирате, милостива фрау!
— Добре! Той също нищо няма да узнае.
— Ще бъде ли възможно?
— Разбира се! Нашият семеен живот не е чак толкова задушевен, че да знае всичко.
— Но ако забележи отсъствието ви?
— Ще намеря някое състоятелно обяснение.
— Също за днес?
— Да. Точно днес той е много зает и още вчера ми съобщи, че дори след представлението няма да бъде господар на времето си. Следователно аз съм на разположение и моля да определите удобния за вас или по-скоро за дамата час.
— Прин… въпросната дама естествено не може да ви приеме в покоите си.
— Съзнавам го.
— Напротив, за да се срещне с вас, тя трябва да напусне жилището си.
— Определено ли е вече мястото?
— Да. Ангажирана е стая в „Белвю“.
— Ах! Но това е обществено заведение!
— Точно там човек може да бъде най-сигурен.
— Възможно. Не го разбирам, но разчитам на вас.
— Можете спокойно да го правите, тъй като и от другата страна ми се оказва най-голямо доверие.
— Но там ще ни разпознаят.
— Няма. Ще носите домино.
— Хм! Това не е ли още по-очебийно!
— Не. Съдържателят е посветен и осведомен за минутата на вашето пристигане. Той ще се погрижи при влизането си да не срещнете никакъв човек.
— Добре! Времето, моля!
— Сигурно си давате сметка, че дамата не може да се отдалечи в ранен час?
— Разбира се.
— Трябва да изчака, докато се обезлюдят коридорите и стълбищата, а това става едва към дванайсет.
— Действително много късно!
— Няма как. Но това се отнася впрочем само за първите сеанси. По-късно нещата ще се уредят по-удобно. Може би моята доверителка ще прояви готовност да ви посещава във вашето жилище.
— Това действително би било най-доброто, направо чудесно.
— И по-удобно за вас. За днес имам поръчение да дойда да ви взема в единайсет и половина. Имайте готовност.
На минаване ще плесна с камшика. Ще се качите на ъгъла на улицата.
— Вие лично ли ще карате?
— Да. Ответната страна не иска да привлича под доверие никой кочияш. Ето защо ще си послужим с частно возило.
— Та това буквално е роман, красива приказка, в която се появяват кавалери и принцове.
— И една източноиндийска царица, милостива фрау!
— Наистина! — засмя се тя. — Но няма ли да ми дадете, моля, някакво указание по отношение моя тоалет?
— Естествено! Та това е най-главното.
— В копринаж ли трябва да дойда?