Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Вярвам, особено в последното.
— Хайде тогава, моля, моля!
— Е, ще рискувам! Имена няма да споменавам, тъй като това действително ми е строго забранено, но ще се осмеля все пак да споделя с вас, че вашият съпруг трябва да изготви портрет на една много висока княжеска особа.
— Господи Исусе! Висока…
— Да.
— Княжеска…
— Да.
— Значи от аристокрацията?
— То се подразбира!
— Дама?
— Да.
— Елате, моля! Бързо, бързо!
Завтече се към вратата, която водеше към вътрешните стаи. Той отклони:
— Моля да не го безпокоим! Той няма време.
— О, той има, много време има! Само елате!
Хвана го за ръката и го повлече. При вратата на ателието се ослуша първо известно време, после отвори тихо и каза с умолителен тон:
— Скъпи мъжо!
Той не отговори.
— Скъпи Артур!
Той и сега премълча, но се прокашля.
— Миличък!
Сега се обади най-сетне с предупредителен тон:
— Но, любима?
— Какво правиш?
— Рисувам.
— Все още портрета на Прозерпина?
— Да, мила ми Аврора.
— Мога ли да те обезпокоя?
— Не, любима моя. Тъкмо нахвърлям кучето от Подземното царство, наречено Цербер. И най-малкото смущение може да ми нанесе големи вреди.
— И все пак трябва да те обезпокоя, скъпи Артур!
— Не го прави! По-добре сложи гърнето с туткала до огъня. Цепнах си панталона и искам да го залепя. Туткалът държи по-добре от конеца.
— Ама, любими! Аз не съм сама!
— Не? И кой още е тук?
— Един много изискан хер!
Холм не можеше да види художника, защото жената изпълваше отверстието на вратата. Но толкова по-ясно го чу сега да казва с гневен тон:
— Модел ли е?
— Не мисля.
— Гръм да го удари! Нека върви по Дявола, любима моя Аврора!
— Ама уверявам те, той е много изискан!
— Изискан, или не, любима моя, аз нямам време! Непременно трябва да приключа с кучето от Подземното царство!
— Касае се за един портрет!
— Нека сам да си се нарисува, Авроричка!
— Той ли? Та той идва по заръка на една височайша княжеска особа!
— Княжеска? Чумата го взела! Пусни хера, Аврора!
Сега той се измъкна иззад статива и побърза към вратата да посрещне хера.
— Влезте!
При тези думи жената тикна Холм в стаята и затвори вратата след него.
Балетмайсторът направи един от своите най-дълбоки изящни поклони и каза с изключително учтив тон:
— Извинете, майн хер! Художникът не обича да го смущават.
— Умея много добре да го оценявам!
— Моят Цербер…! Разбирате ме!
— Много добре! При една толкова трудна работа човек наистина не бива да бъде прекъсван.
— Изключения могат да се правят само при особени обстоятелства, както например понастоящем. Моля, приближете! Искате ли да видите Цербера?
Поведе го към статива. Прозерпина беше само понахвърляна. Пред нея бе клекнал един пес — една трета шпиц, една трета мечка и една трета крокодил.
— Какво ще кажете? — попита майсторът.
— Отлично!
— Нали?
— Гениално замислено!
— Моля, моля!
— И също така гениално скицирано!
— Много любезно от ваша страна!
— Това куче събужда любопитството ми да видя Прозерпина. Творбата сигурно ще стане шедьовър!
— Определено, определено! За съжаление, още не е завършена. Моля, многоуважаеми… с кого имам честта?
Холм сложи на носа си едно пенсне, настани се с покровителствена стойка на един стол и каза:
— Хм! Не ме ли познавате?
— Не.
— Странно! Наистина ли не?
— Но, майн хер. Вярно, трябва вече да съм ви виждал, защото един портретист запаметява такива характерни, класически черти, но в момента наистина не знам къде и кога е станало това.
— Не вреди! Знаете ли… хм!… всъщност аз не съм онзи, който съм сега. Разбирате ли?
— Много добре!
— Знаете ли как бива наричано това?
— Разбира се, разбира се! Наричат го инкогнито.
— Чудесно! Работата е тайна!
— Тайна — повтори балетмайсторът и живописецът, като се поклони дълбоко.
— Има ви се доверие, че ще съумеете да съхраните тайната.
— О, аз съм ням!
— Също и глух. Така се изисква!
— Хубаво! Значи глухоням!
— Също сляп! Безусловно необходимо!
— Изцяло на заповедите! Значи сляпоглухоням!
— Това е достатъчно засега!
— А какво по-нататък, ако смея да запитам?
— Е, касае се за една много висока особа…
— Особа…?
— От княжеска кръв.
— Всички дяволи!
При всяка дума, която повтаряше след Холм, художникът правеше дълбок поклон.
— Която иска да бъде нарисувана.
— От мен?
— Да, ако можете да бъдете дискретен.
— С тяло и душа!
— Също с кожа и кости! Така се изисква!