Любимият непознат

— А името му? Не помниш ли името му? — настояваше Лианор.

Малкълм подсуши лентата от вътрешната страна на шапката си и й хвърли недоверчив поглед.

— Камерън Ливингстън — отговори той.

— Ливингстън… Ливингстън… — Тя заповтаря името и реши, че звучи познато. Намръщи чело, когато се опита да съчетае собственото и фамилното име. — Лианор Ливингстън! Да! Чувала съм вече това. — Тя се засмя щастливо. — Може би най-после ще започна да си спомням. О, би било толкова хубаво, ако знаех отново всичко от миналото.

Малкълм я наблюдаваше с безцветна усмивка.

— Измина доста време от нещастния случай. Започвам да се питам дали паметта ти изобщо ще се върне някога и дали ще си спомниш отново какво означавахме един за друг.

— Вече си спомням повече неща, отколкото когато пристигнах — каза Лианор. — Напредвам, макар и бавно.

Малкълм посегна към плоското куфарче, което беше захвърлил на отсрещната седалка.

— Тук има някои документи, баща ти иска да ги подпишеш. Ще се срещнем с него след малко. В състояние ли си да сториш това?

— Не може ли да го отложим за утре? — попита тя, напълно изтощена от горещината. — В момента никак не ми е до четене.

— Няма нужда да ги четеш, любима. Баща ти се е погрижил за всичко.

— Баща ми ме е научил да разчитам само на себе си. — Тя наведе глава и се зачуди как е стигнала до тази мисъл.

Малкълм въздъхна нетърпеливо.

— Наистина, Лианор, документите не са толкова важни, че да трябва да ги прочетеш от край до край.

— Не желая да говоря повече по този въпрос сега, Малкълм — отговори тя решително. Не обичаше, когато той се опитваше да упражнява натиск върху нея. — Ако баща ми иска, нека донесе документите вкъщи, там ще ги прегледам. Не мога да ти обещая нищо повече.

Той й отвърна с презрителен смях.

— В последно време си станала доста високомерна, особено след като приятелят на чернилките се настани почти под верандата ни. Не забравяй, че аз съм твоят мъж, а не Аштън Уингейт. Трябва да се отнасяш към мен с нужното уважение.

Лианор го погледна учудено. Нямаше никакъв повод за внезапното му лошо настроение, особено след като сам каза, че документите не са особено важни.

— Малкълм, аз само те моля да прочета предварително това, което трябва да подпиша.

— Това е направо обидно. Изглежда, нямаш никакво доверие в мен, както и в баща си. А ние ти желаем само доброто.

— Още преди години баща ми ме научи да проверявам всичко лично.

— По дяволите баща ти!

— Малкълм! — Смайването й растеше с всяка минута. — Не виждам никаква причина да избухваш по такъв начин.

— Аз пък виждам! — кресна й той. — Моля те за една съвсем проста работа, а ти отказваш. Бас държа, че ако беше тук твоят драгоценен мистър Уингейт, щеше да се претрепеш, за да изпълниш желанията му.

— Ти просто ревнуваш — отговори спокойно тя.

— А нямам ли право? Ако можеш, щеше веднага да прибереш този кучи син в леглото си.

— Малкълм, отиваш твърде далеч — предупреди го тя.

— Защо? Защото го наричам кучи син, а теб — курва?