Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Лианор гневно пое въздух, сграбчи дръжката на чадърчето си и почука с него по малката вратичка зад кочияша.
— Хенри, моля те, остави ме тук — каза тя, когато врата се отвори. — Имам да правя още някои покупки.
— Никакво слизане! — възпротиви се Малкълм. — Ще те откарам вкъщи.
— Тогава трябва първо да ме убиеш, Малкълм. Ако не ме оставиш да сляза, ще ти направя такава сцена, че няма да можеш никога вече да се покажеш в града.
Тя говореше бавно и отчетливо, а решителността в очите й не оставяше никакво съмнение в неприятните последици.
— Слезеш ли, ще се прибираш пеша! — заплаши я той.
— С удоволствие! — гневно го изгледа Лианор. — Махай се от пътя ми, и то веднага!
Със зачервено от яд лице тя блъсна вратата. Без да хвърли поглед назад, отвори чадърчето си и прекоси прашната улица.
— Отвратителен грубиян! — мърмореше си тя. — Просто не разбирам защо въобще съм се омъжила за него! По-добре никога да не бях го срещала!
Лианор тръгна по тротоара и бързо отмина няколко магазина. Един висок хубав мъж, който се беше облегнал на една стена, свали галантно шапката от главата си и очите му блеснаха от възхищение.
— Добро утро, мис. Мога ли да ви помогна с нещо?
Тя не му обърна внимание, но щом го отмина, той тръгна подире й. С удоволствие разглеждаше хубавия й гръб, окото му на познавач разсъбличаше стройното й тяло под елегантната рокля. Когато Лианор погледна мрачно през рамо, той се ухили. Следващата витрина беше на бръснарския салон. Бръснарят, който тъкмо сапунисваше един клиент, подсвирна дълго и одобрително, като я видя.
— Гръм и мълнии, каква червенокоса кукла! — каза той. — Огнена като пипера, който садят каюните в Луизиана.
Клиентът вдигна глава, за да види за кого говори бръснарят, и позна мярналия се профил.
— Лиарин!
Той скочи от стола, дръпна кърпата от раменете си и избърса пяната от лицето си. Пътем обърна няколко стола и разблъска другите клиенти. Хвърли на коленете на един от тях влажния пешкир.
— Сакото ви, сър! — извика след него бръснарят. — Забравихте си сакото!
— Ще си го взема после — отвърна през рамо Аштън. Затича се след забързаната жена и с това привлече вниманието на контето, което вървеше след нея. Когато Аштън мина покрай него, той се спря и ядосано подпря ръце на хълбоците си.
Лианор усети как една ръка легна на рамото й. Светкавично се обърна и тъкмо се канеше да стовари чадърчето си върху главата на нахалника, когато позна веселото усмихнатото лице.
— Аштън! Ти пък какво правиш тук?
— Последвах теб и Малкълм до града — призна той — и като ви видях да се качвате в каретата, реших да се обръсна.
Тя се засмя и избърса ивица пяна от врата му.
— Май не си оставил време на бръснаря да си свърши работата докрай.
Аштън прекара ръка по брадясалото си лице.
— Тази сутрин бързах — извини се той и се огледа. — Какво правиш тук? Къде е каретата?
— Изпратих я вкъщи заедно с Малкълм.
В очите му се появи заинтересованост.
— И Малкълм те остави тук сама?
— Предполагам, че баща ми е някъде наоколо. — Тя вдигна рамене. — Въпреки че ми е все едно.
Аштън отстъпи встрани, сложи ръка на гърба й и направи с другата широк полукръг.
— Ако ми позволите да си взема сакото, мадам, за мен ще бъде удоволствие да ви придружа, където желаете.
Хубавецът, който беше последвал Лианор, все още стоеше разкрачен насред тротоара. Малката си струваше една караница. Той нямаше намерение да се махне от пътя й. Аштън отвърна на предизвикателния му поглед със заплаха в очите и преведе Лианор покрай живата преграда. Когато тя отмина напред, с рязко движение на лакътя той сръга натрапника в ребрата.
— Разкарай се, ако ти е мил животът! — изръмжа тихо, защото не възнамеряваше да позволи на другия да му обърка сметките. — Тази дама е моя.
Мъжът си пое дъх и сграбчи Аштън за рамото.
— Аз я видях пръв…
Върхът на светкавично затворения чадър го улучи право в хълбока. Той нададе дрезгав вик и реши, че тези двамата са твърде войнствени за него.
— Щом настоявате… — промърмори той и разпери ръце в знак, че се отказва от всякакви претенции към хубавата самка. Тя явно вече беше направила своя избор.
Тринадесета глава
Всички проследяваха с очи младата двойка, която се разхождаше бавно по тротоара. Аштън се усмихваше, изпълнен с гордост, защото му се бе удало да завладее царствената красавица поне този следобед. Махна на Хайръм да докара каретата, отвори й вратата и седна до нея. Посегна към ръката й и задържа нежните й пръсти в десницата си. Лианор го погледна, неспособна да прикрие блаженството, което винаги изпитваше от неговата близост. Очите му горяха. Тя се изчерви, когато забеляза как я гледаше. Гласът му беше мек и дрезгав и свидетелстваше повече от думите му за копнежа, който той изпитваше.