Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Капитанът замислено въртеше шапката си в ръце и приповтори дума по дума моите обяснения, като на места ги подсилваше с правдоподобни измислици. После предложи да закара консула там, където бяха заровени Пърси Норман и Алън Ландис. Сам той не знаеше мястото, но много сполучливо го посочи около вливането на реката Парагуа в реката Карони. Неговите очи гледаха слисания консул как отстъпва, тласкан от отвращението да види разложения труп на Пърси Норман.
— Моят влекач е на ваше разположение — каза капитанът, — ще закарам цялото консулство да присъствува при отварянето на гроба.
Погнуса накара консула да отиде до прозореца и да го отвори, за да влезе чист въздух. Нищо в тая дъждовна мрачна утрин не го измъчваше така, както въображаемата миризма на разложението. Позвъни и повика секретаря си да състави смъртния акт и час по-скоро да се освободи от нас.
Същият прием намерихме и у американския консул, само че той не изтрая докрай, а се обърна по телефона към английския си колега и се споразумяха само върху текста на смъртния акт.
На улицата капитанът получи двеста долара, предложи да ни почерпи, каза, че всички ще ни изядат червеите и изчезна към пристанището.
Същата нощ напуснахме Сиудат Боливар на път за столицата Каракас, където след толкова лишения ни очакваше опасната сладост от притежанието на кожените торби с редки диаманти.
Луната осветяваше червената земя и джунглата Меранда. Изтегнати в леглата на спалния вагон, ние се ослушвахме в тракането на колелетата. У нас се преливаха нови чувства, от които се зараждаше желанието по-скоро да стигнем в Каракас и без съперници да слушаме песента на Славея на Андите. Иван Горилата, който спеше над моето легло, прошепна:
— Струва ми се, никога няма да я вида.
— Кого няма да видиш? — попитах.
— Индианката от парахода, която замина за Каракас. Тя била знаменита певица.
— Не зная — отговорих. — Тя нали ти назначи среща за утре в Каракас?
Иван Горилата заспа и не чу, когато спуснах пердето на прозореца на вагона. Минаваше отдавна полунощ.
В цивилизования свят
Каракас! Градът се пробуждаше, когато нашият експрес се изкачи в прохода Лос Теквес и се спусна към гарата. Елегантни коли чакаха пред входа, засенчен от палмови листа. Над града властвуваше мъглата. През нощта беше валял проливен дъжд и калните локви пречеха да се върви направо. Мрачна неприветливост развали доброто ни настроение, че най-после пристигаме между хората след десетмесечно скитане из джунглите. Каракас беше обвит от мъгла, из която бягаха хората, разгонвани от разноцветните американски коли.
Наехме едно такси и се прибрахме в нашата квартира. Мисълта, че ни разделят само няколко часа от срещата с пленителното същество — Славея на Андите, възбуждаше у нас непознато разнежване. Горчивият вкус на лишенията ни беше отровил. Но сега пред нас започваше нов живот на подвизи и приключения.
Каракас се виждаше през прозореца и ни предлагаше всичко онова, което ни липсваше в Дяволската планина.
Часът показваше 8,30. Мрачната утрин не подхождаше на нашата чувствителност. Иван Горилата вдигна слушалката на телефона и поиска да го свържат с хотела, където вероятно още спеше Славеят на Андите. Съобщиха му, че въобще Има Сумак не е слизала в хотела.