Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:

Тази книга ще промени представите ви за последните 2000 години от човешката история.
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 192
Перейти на страницу:

Имахме усещането, че сме се натъкнали на нещо като „димна завеса“. Разчуеше ли се, че Зигеберт се е спасил, явно нечии интереси щяха да бъдат сериозно накърнени. През IX в. и вероятно чак до кръстоносните походи това явно са били интересите на западната римска църква и на френските крале. Защо обаче този въпрос е стоял на дневен ред и по времето на Луи XIV? Дотогава би трябвало да интересува единствено историците: изредили са се три френски династии, а протестантството е нарушило хегемонията на римокатолицизма. Може би наистина имаше нещо по-особено в потеклото и кръвта на Меровингите. Не „вълшебна сила“, а нещо друго, нещо, запазило невероятното си значение и след като небивалиците за „вълшебната“ кръв са били забравени.

Принц Вилхелм Гелонски, граф на Разес

Според „Документите на Братството“ след убийството на Дагоберт II Зигеберт IV е спасен от сестра си и тайно е отведен на юг, във владенията на майка си Гизела, вестготската принцеса от Разес. Идва в Лангедок през 681 г. и малко след това взима титлите на вуйчо си, херцог на Разес и граф на Реда, както и неговото фамилно име или прякор — Плант-Ар (впоследствие Плантар)244. Според „Документите на Братството“ тъкмо с това име и с титлите на вуйчо си той е продължил династията. През 886 г. една от нейните издънки е някой си Бернар Плантавлю, фамилно име, явно идващо от Плантар, чийто син става първият херцог на Аквитания.

Доколкото успяхме да установим, никой историк не е повторил или оспорил това твърдение. Всички се правят, че такъв въпрос изобщо не съществува. Има обаче откъслечни сведения, които недвусмислено доказват, че Зигеберт все пак е оцелял и е продължил династията, нещо, в полза на което говорят и целенасочените опити Дагоберт да бъде заличен от историята. Щом не е съществувал такъв човек, как може той да има потомци? Това вероятно е единствената обяснима подбуда за подобно нелогично действие. Сред другите доказателства е и един едикт от 718 г., в който се говори, че на няколко километра от Рен Льошато „Зигеберт, граф на Реда, и жена му Магдала“245 са основали манастир. Освен в този едикт през следващия век никъде другаде не се споменава какви са титлите на владетелите на Реда или Разес. Когато обаче една от тези титли изплува на повърхността, обстоятелствата, в които това става, са твърде интересни.

През 742 г. в днешна Южна Франция има една напълно независима държава — в някои сведения тя е определяна като княжество, в други като пълноправно кралство. Данните са твърде оскъдни, а историците говорят за тази държава с недомлъвки — всъщност повечето и не подозират за съществуването й, нея обаче безспорно я е имало. Призната е официално от Карл Велики и наследниците му на престола, а също от халифа на Багдад и ислямския свят. Признава я, макар и с половин уста, и западната римска църква, защото тази държава превзема част от земите й. Тя съществува до края на IX в.

Някъде между 759 и 768 г. владетелят на държавата, в чиято територия влизат и Разес, и Рен Льошато, е провъзгласен официално за крал. Въпреки неодобрението на Рим той е признат от Каролингите, за чийто васал се обявява. В запазените писмени сведения най-често е наричан Теодорих, или Тиери. Повечето съвременни историци го смятат за потомък на Меровингите246. Няма конкретни доказателства, че наистина е така. Не е изключено той да е потомък на Зигеберт. Безспорно е обаче, че през 790 г. синът на Теодорих — Вилхелм Гелонски, вече има титлата „граф на Разес“, същата титла, каквато според някои източници има и Зигеберт и която е наследена от потомците му.

Вилхелм Гелонски е сред най-прославените личности на своето време. Подобно на Карл Велики и Годфрид Булонски името му е обвито в какви ли не предания и легенди. Още преди кръстоносните походи на него са посветени най-малко шест големи епически поеми, chansons de geste247, наподобяващи „Песен за Роланд“. В своята „Божествена комедия“ Данте се изказва за него изключително възторжено. Но още преди Данте Вилхелм отново привлича вниманието на писателите. В началото на XIII в. той е прототип на героя във „Вилехалм“, недовършен рицарски епичен роман от Волфрам фон Ешенбах, най-известната творба на когото — „Парсифал“, вероятно е най-значимият от всички рицарски романи, посветени на тайнствения Свещен Граал. В началото ни се видя малко странно, че Волфрам, който пише единствено за Граала, за семейството на Граала и за неговото родословие, изведнъж се обръща към толкова отдалечен като тематика герой — Вилхелм Гелонски. Същевременно обаче в друга своя поема Волфрам заявява, че „замъкът на Граала“, принадлежал на „семейството на Граала“, е разположен в Пиренеите, там, където в началото на IX в. се простират владенията на Вилхелм Гелонски.

вернуться

244

От вестготското „plant ard“, тоест „буйна издънка“ на Меровингската лоза. — Бел.ред.

вернуться

245

Delaude. Cercle d’Ulysse, p. 4. Смята се, че този едикт е включен във „Villas Capitanarias“, по-късно наричан „Трапас“ и издаден във връзка с основаването на манастира „Св. Мартен от Албиер“. Безрезултатно се опитахме да открием едикта. Архивът на Капетингите се пази в архивите на департамент Од. Едикта обаче го няма и там. Заинтригувани, открихме едно писмо до Жан Дьолод, в което някакъв преподавател от университета в Лил го пита откъде е получил информацията за документа. Дьолод отговаря, че указът се пази във Френския национален архив, но не е включен в каталога и той го е търсил цели два месеца, и то с помощта на архивар. Подобни архиви наистина съдържат огромно количество материали, непосочени в каталога, но Дьолод не указваше как точно да бъде издирен документът (вж. Cherisey. L’Enigme de Rennes, lettres 4, 5. 1977).

вернуться

246

Ponsich. Le Conflent, p. 244.

вернуться

247

Рицарски песни (фр.). — Бел.ред.

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 192
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)