Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
3. Династията на Меровингите. Графовете на Разес. Родословие, съставено от Анри Лобино въз основа на проучванията на абат Пишон и д-р Ере.
Според „Документите на Братството“ и други независими източници бунтът се увенчава с провал, а Принц Урсус и поддръжниците му са разгромени през 881 г. в битката при Поатие. След този неуспех семейство Плантар губи владенията си в Южна Франция, макар и да запазва вече чисто почетните титли „графове на Разес“ и „херцози на Реда“. Според някои сведения Принц Урсус умира в Бретан, а чрез бракове членовете на семейството му се свързват с тамошните херцози. Тоест в края на IX в. кръвта на Меровингите вече тече във вените на херцозите и на Бретан, и на Аквитания.
През следващите години семейството, включително Ален, по-късно херцог на Бретан, търси убежище в Англия и дава началото на английския клон в родословието, наречен „Планта“. Има множество доказателства, че Ален, семейството му и неговият двор наистина отиват в Англия, за да се спасят от набезите на викингите. Според „Документите на Братството“ една от издънките на английския клон, някой си Бера VI, получава прозвището Архитекта. Той и потомците му се радват на покровителството на крал Атълстан и според преданието владеят „изкуството да градят“, един твърде многозначителен намек. Според някои масонски източници франкмасонството се заражда в Англия от времето на крал Атълстан250. Запитахме се дали потомците на Меровингите, освен че претендират за френския престол, не са свързани по някакъв начин с нещо същностно за франкмасонството.
Семейството на Граала
Средновековието изобилства с митове и легенди, толкова богати, че биха могли да се мерят с древногръцките и римските. В някои от тези митове се говори, макар и в силно разкрасена форма, за реално съществували исторически личности като Артур, Роланд, Карл Велики, Родриго Диас от Вивар, известен като Ел Сид. В други предания — според запазени от средновековието писмени паметници, Лоенгрин, който понякога е наричан Хелиос, тоест Слънчевия, е потомък на загадъчното „семейство на Граала“. В поемата на Волфрам фон Ешенбах той е син на Парсифал, най-храбрия измежду „рицарите на Граала“. Един ден Лоенгрин чува как в свещения храм или замък на Граала в Мюнзалваше черковната камбана бие сама — знак, че някъде по света спешно се нуждаят от неговата помощ. Както би могло да се очаква, в беда е изпаднала една дама — според някои източници херцогинята на Брабант251, според други — на Булон. Лоенгрин незабавно тръгва да я спасява с лодка, теглена от лебеди. В една-единствена битка разгромява мъчителя на херцогинята, сетне се жени за нея. На сватбата обаче я предупреждава най-строго: никога да не го пита кой е, откъде е, кои са неговите родители. Няколко години жената спазва обета. Ала накрая, измъчвана от пагубно любопитство и подстрекавана от подмятанията на своите съпернички, тя се престрашава да зададе забранения въпрос. Лоенгрин е принуден да замине с лодката си, теглена към залеза от лебедите. Оставя жена си и тяхното невръстно дете с неизвестно потекло. Според доста предания детето е или баща, или дядо на Годфрид Булонски.
Трудно ни е да си представим колко велик е изглеждал Годфрид в очите на обикновените хора чак до XVII в. Днес с кръстоносните походи свързваме имената на Ричард Лъвското сърце, крал Йоан Безземни, може би Луи IX (св. Луи) или Фридрих Барбароса. Доскоро обаче никой от тях не се е радвал на популярността и славата на Годфрид Булонски. Предвождал Първия кръстоносен поход, той се превръща във въплъщение на героя. Тъкмо Годфрид поставя началото на кръстоносните походи и прогонва от Йерусалим сарацините. Тъкмо той спасява Христовия гроб от неверниците. Тъкмо той олицетворява в съзнанието на хората рицарската храброст, съчетана с пламенната християнска вяра. Нищо чудно, че пред него се прекланят дълго след смъртта му.
250
За пръв път това предание е записано през 1686 г. от д-р Плот, който в своята „Истинската история на Стафордшир“ разказва за франкмасонството (вж. Dr Plot. Natural History of Staffordshire, p. 316).
251
През 1190 г. името на херцогството на Годфрид Булонски — Долна Лотарингия, е променено и неговите владетели започват да се наричат херцози на Брабант, с други думи, херцогинята на Брабант всъщност е херцогиня на Булон.