Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Както вече бяхме установили, според хроникьорите на самите Меровинги те са се смятали за потомци на древна Троя. Но в някои „Документи на Братството“ се твърди, че родът е съществувал и преди обсадата на Троя, което личало и от Стария завет.
Така например в родословията, поместени в „Тайните досиета“, има множество препратки и бележки под линия. В повечето от тях се говори за едно от дванайсетте племена на израилтяните: племето на Вениамин. В една от препратките се набляга на три пасажа от Библията: Второзаконие, глава 33; Книга Иисус Навин, глава 18; и Книга Съдии Израилеви, глава 20 и 21.
Глава 33 на Второзаконие съдържа благословията, която Мойсей дава на водачите на дванайсетте племена. За Вениамин той казва: „Когото Господ обича, той живее у Него безопасно, (Бог) го закриля винаги, и той почива на плещите Му“ (33:12). Тоест благословията към Вениамин се откроява с възторжеността си. Дотук поне всичко е ясно. Бяхме озадачени, разбира се, от обета на Господ да „почива на плещите“ на Вениамин. Дали този обет не бе свързан с прословутото рождено петно на Меровингите — червения кръст между лопатките им? Струваше ни се, че малко се увличаме в догадките си. Същевременно обаче имаше и други допирни точки между старозаветния Вениамин и династията, чиято история проучвахме. Според Робърт Грейвс например паметта на Вениамин се чества на 23 декември254 — деня, смятан и за празник на Дагоберт. Единият от трите клана, от които се състои Вениаминовото племе, е на Ахирам, който може би по някакъв начин е свързан с Хирам, архитекта на Соломоновия храм и централна фигура в масонската традиция. И още нещо, любимият ученик на Хирам се казва Бенони — името, което майката на новородения Вениамин, Рахил, му дава, преди да издъхне.
Вторият пасаж от Библията, на който се позовават „Тайните досиета“ — Книга Иисус Навин, глава 18, изглежда по-ясен. В него се разказва как Израилевите синове пристигат в Обетованата земя и всяко от дванайсетте племена получава дял от нея. На Вениаминовото племе се падат земи, където по-късно се издига свещеният град Йерусалим. Тоест още преди да стане столица на Давид и Соломон, Йерусалим е отреден за вечни времена на Вениаминовото племе. Според Книга на Иисус Навин (18:28) на Вениаминовото коляно се падат „Цела, Елеф и Иевус, иначе Йерусалим, Гивеат и Кириат: четиринайсет града със селата им. Това е делът на Вениаминовите синове, според племената им.“
В третия пасаж от Библията, цитиран в „Тайни досиета“, са изложени по-заплетени случки. Докато минава през земите Вениаминови, един левит е нападнат, а наложницата му е изнасилена от хора, прекланящи се пред Ваал, идол, водещ началото си от Майката богиня на шумерите, наричана от вавилонците Ищар, а от финикийците — Астарта. Левитът вика свидетели от всички колена Израилеви и настоява за възмездие. Би могло да се очаква, че Вениаминовите синове веднага ще се съгласят да накажат злосторниците. По една или друга причина обаче те не го правят и тръгват да бранят с оръжие „синовете на Ваал“. В резултат избухва тежка кървава война между племето на Вениамин и останалите единайсет Израилеви племена, които изричат тежка клетва никой от тях да не дава дъщеря си за жена на Вениаминовите синове. Когато обаче войната приключва и коляното на Вениамин всъщност е унищожено, победителите се разкайват за думите си, но не могат да ги върнат назад.
И заклеха се израилтяните в Масифа, като казаха: никой от нас да не дава дъщеря си на Вениаминови синове за жена. И народът дойде в Божия дом, седяха там до вечерта пред Бога, дигнаха голям писък, силно плакаха и думаха: Господи, Боже Израилев! Защо се случи това в Израиля, че изчезна сега едно коляно у Израиля?