Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
При всички почести, с които е обграден, е обяснимо, че му приписват някакво знатно митично потекло. Разбираемо е и че Волфрам фон Ешенбах и други средновековни писатели го свързват направо с Граала и го отъждествяват като пряк потомък на загадъчното „семейство на Граала“, още повече че истинското му потекло е неизяснено252.
В „Документите на Братството“ открихме най-правдоподобното, всъщност първото правдоподобно родословие на Годфрид Булонски. Доколкото то може да бъде проверено — а в по-голямата му част това е възможно, родословието се оказа точно. Не намерихме доказателства, които да го оспорват, обратното, повечето сведения го потвърждават и то убедително запълва доста бели петна в официалната история.
Според генеалогията в „Документите на Братството“ по линия на прабаба си, омъжила се през 1009 г. за Хуго дьо Плантар, Годфрид Булонски е пряк потомък на рода Плантар, тоест на Зигеберт I, на Дагоберт II и оттам на династията на Меровингите, или „les rois perdus“253. Цели четири столетия кралската кръв на Меровингите явно „облагородява“ множество разклонени родословия, та както във винарството да даде прекрасен плод: Годфрид Булонски, херцог на Лотарингия. Тъкмо в благородническия род на владетелите на Лотарингия династията изживява своя нов разцвет.
Това откритие хвърли нова съществена светлина върху кръстоносните походи, които ни се разкриха от друг ъгъл: за нас те вече не бяха само символ на връщането на Божи гроб, превзет от сарацините.
Явно Годфрид, пък и неговите поддръжници са го възприемали като нещо повече от херцог на Лотарингия. Той, а и другите, изглежда, са го смятали за законен крал, лишен от полагащия му се престол след убийството на Дагоберт II през 679 г. Но дори и Годфрид да е бил законен крал, той не е имал кралство, а династията на Капетингите във Франция, подкрепяна от римокатолическата църква, се радва на прекалено силни позиции, че да бъде свалена от престола.
Какво ще направи човек, ако е крал, но няма кралство? Ще си го намери. Или ще го създаде. Ще си създаде най-великото кралство на света — Палестина, Светите места, по които е стъпвал самият Исус. Та нали владетелят на такова кралство във всяко едно отношение ще е равнопоставен на другите европейски монарси! И управлявайки тези богоизбрани земи, ще получи най-сладкото възмездие срещу църквата, предала четири столетия преди това неговите предци!
4. Династия на Меровингите. Изчезналите крале. Родословие, съставено от Анри Лобино (Анри дьо Ленонкур).
Вечно изплъзващата се тайна
Малко по малко различните плочки от нашата мозайка си идваха на мястото. Щом Годфрид е потомък на Меровингите, множество наглед несвързани парченца от нея вече започваха да се вместват в цялостната картина. Вече имахме обяснение за вниманието, насочено към такива на пръв поглед различни елементи като династията на Меровингите, кръстоносните походи, Дагоберт II и Годфрид, Рен Льошато, рицарите тамплиери, Лотарингите, Братството на монасите от Сион. Дори знаехме кои днес са потомците на Меровингите: Ален Поер, Анри дьо Монпеза (принцът консорт на Дания), Пиер Плантар дьо Сен Клер, Ото фон Хабсбург, който по благородническа титла е херцог на Лотарингия и крал на Йерусалим.
Въпреки това обаче най-същественият въпрос пак ни се изплъзваше. Не проумявахме защо и до ден-днешен династията на Меровингите и нейната кръв са толкова важни. Не виждахме защо претенциите й още са актуални и защо векове наред са ги подкрепяли толкова много прочути личности. Не разбирахме защо една съвременна монархия с крал от Меровингите, колкото и законна да е тя от гледна точка на историята, получава такава огромна поддръжка. Явно пропускахме нещо.
10. Прокуденото племе
Възможно ли е в потеклото на Меровингите да има нещо по-особено, нещо, което да не се ограничава с чисто научния интерес и със законните претенции на династията към престола? Възможно ли е в него да се крие нещо, важно за хората и днес и способно да повлияе, дори да промени съществуващите обществени, политически и църковни институции? Тези въпроси все така не ни даваха спокойствие. Те обаче оставаха без отговор.
Отново се заехме да проучваме най-внимателно множеството „Документи на Братството“ и най-вече толкова важните „Тайни досиета“. Изчетохме повторно някои пасажи, които доскоро не значеха нищо за нас. Сега вече откривахме техния смисъл, те обаче не разбулваха загадката, не даваха отговори на въпросите, придобили най-голяма важност. Същевременно имаше пасажи, които пак не ни говореха нищо. Те също едва ли съдържаха ключа към тайната, но поне ни тласкаха в определена посока, оказала се впоследствие твърде съществена.
252
Във Франция за най-меродавни се смятат родословията на Анселм в неговата „Историята в родословия и хронология“ (вж. Anselm. Histoire genealogique et chronologique. V. 4, p. 247), където историята на владетелите на Булон е изложена най-подробно. Бъркотията започва с дядото на Годфрид — Юсташ I, граф на Булон. Не се споменава кой е баща му, посочени са само майка му Аделина и вторият й съпруг Ерникюл, граф на Булон. Ерникюл осиновява невръстния Юсташ и го прави свой наследник. Никъде в историята не се казва кой е истинският му баща. В „Тайните досиета“ (вж. Lobineau, Henri. Op. cit., planche N 2, 900–1200) като негов баща е посочен Хуго де Плантар Дългоносия, който според абат Пишон е убит през 1015 г.
253
Изчезналите крале (фр.). — Бел.ред.