Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
През следващите векове мнозина прочути личности проявяват подчертан интерес към Стене, църквата „Св. Дагоберт“ и тленните останки на краля. През 1069 г. например херцогът на Лотарингия, дядо на Годфрид Булонски, взима под свое покровителство църквата и възлага на близкото абатство в Горз да я поддържа. Няколко години по-късно църквата е откупена от местен благородник. През 1093 г. Годфрид Булонски събира войска и обсажда Стене с една-единствена цел: да си възвърне църквата и отново да я предостави на абатството в Горз.
По време на Великата френска революция храмът е разрушен, а мощите на св. Дагоберт, подобно на тленните останки на мнозина други светии навсякъде във Франция, са разпилени. Днес в манастира в Монс се пази череп с ритуален разрез, за който се смята, че е на Дагоберт. Другите тленни останки на краля са изчезнали. В средата на XIX в. обаче се появява един твърде странен документ: молитва от двайсет и един стиха, озаглавена „De sancta Dagoberto martyre prose“, от която излиза, че Дагоберт е бил измъчван заради нещо или в името на нещо. Смята се, че молитвата е писана през средновековието, ако не и по-рано. Твърде показателно е, че тя е намерена в абатството в Орвал237.
Превратът на Каролингите
Строго погледнато, Дагоберт не е последният крал на Меровингите. Още 75 години монарсите от династията запазват поне на хартия своя престол. Те обаче наистина заслужават прозвището „ленивите крале“. Повечето са съвсем млади и затова често се превръщат в безпомощни податливи марионетки в ръцете на майордомите и са безсилни да наложат властта си или да вземат решения. Ето защо мнозина от тях стават жертва на собствената си мекушавост.
И още нещо: късните Меровинги не са преки потомци на Хлодвиг и Меровей, чийто род е прекъснат със смъртта на Дагоберт II. С други думи, убийството на Дагоберт може да бъде смятано във всяко едно отношение за край на династията на Меровингите: смъртта на Хилдерих III през 754 г. я прекъсва чисто формално.
Колкото повече властта се изплъзва от ръцете на Меровингите, толкова повече мощ съсредоточават у себе си майордомите — процес, започнал още преди Дагоберт да се качи на престола. Убийството на Дагоберт е замислено именно от неговия майордом — Пипин Херисталски, наследен от своя син, легендарния Карл Мартел.
Това е една от личностите във френската история, обвеяни с най-много слава. И тя безспорно е оправдана. Тъкмо Карл Мартел спира през 732 г. в битката при Поатие нашествието на испанските араби във Франция и с тази победа се прочува като „защитник на вярата“ и „спасител на християнския свят“. Странно е наистина, че не е успял да се качи на престола, въпреки че е имал възможност. Явно е гледал на него с някакво суеверно благоговение, като право, запазено единствено за Меровингите. Потомците на Карл, които все пак стават крале, правят всичко по силите си да се узаконят като монарси, като се женят за принцеси от династията на Меровингите.
Карл Мартел умира през 741 г. Десет години по-късно синът му Пипин III, майордом на крал Хилдерих III, си осигурява подкрепата на църквата и официално предявява претенции към престола. „Кой би следвало да е крал? — питат пратениците на Пипин папата, — Който притежава реалната власт или който, макар и наричан крал, няма никаква власт?“ Папата застава на страната на Пипин. Тъй като е убеден, че има апостолска мисия, той се разпорежда Пипин да бъде обявен за крал на франките — в грубо нарушение на съюза, сключен преди два и половина века с Хлодвиг. Осигурил си поддръжката на западната църква, Пипин детронира Хилдерих III, праща го в манастир и заповядва да бъде остригана свещената му коса — за да го унищожи и да го лиши от „вълшебната му сила“. Четири години по-късно Хилдерих умира и вече никой не може да оспори претенциите на Пипин към престола238.
237
Digot, A. Op. cit. V. 3, p. 370.
238
Твърде интересно е, че през 1899 г. Жюл Доанел, основател на Гностичната католическа църква и библиотекар в Каркасон, издава малка книжка, в която осъжда Каролингите, детронирали Меровингите (вж. Doinel, Jules. Note sur le Roi Hilderik III).