Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Но сбъркаха в изчисленията и Клементина падна силно на дъното. Вдигнаха я малко нагоре, като разглеждаха получените на кораба изображения. В мътния, частично осветен океан ръката изглеждаше удивително непокътната, сякаш все още можеше да хваща. Решиха да опитат пак.
Отново се прицелиха и успяха да поставят мрежата върху бойната рубка. Този път петте пръста бяха в позиция. Изглежда, „Гломар“ щеше да успее да прибере плячката си в края на краищата.
Метър и осемдесет в минута. С такава бързина руската подводница се издигаше към повърхността — 5000 тона стомана и вода. „Гломар“ започна да потъва и да се навежда под натиска. Разговорите сред екипажа се изместиха от хващането към преобръщането.
Изминаха девет часа и подводницата се намираше на деветстотин и петнадесет метра от дъното. След още време се издигна на хиляда и петстотин метра, или две мили от повърхността. Следващата минута обещаваше още метър и осемдесет нагоре. Но донесе разтърсващата вест, че подводницата нямаше да се изкачи повече.
Рязко три от захващащите пръсти се пропукаха и паднаха. Вероятно бяха повредени при удара в морското дъно преди много часове. Сега оставаха само два пръста и мрежата, хванала предната част на подводницата. Останалата й част висеше посред океана и след миг доказа, че е точно толкова крехка, колкото Брадли и Крейвън бяха предсказали преди шест години. Стоманената подводница започна да се пропуква по шевовете, като основната й част се откъсна от малката секция, все още в хватката на Клементина, и падна обратно в дълбините. На дъното се върнаха и незасегнатата ядрена ракета, шифровите книги, импулсните излъчватели. Всичко, което ЦРУ така много искаше да извади.
„Гломар“ тръгна обратно без празненства и без усещане за победа, понесъл десетина процента от една съветска подводница. Повечето от тази част беше почти безполезна от разузнавателна гледна точка.
Корабът беше все още в открито море на 8 август, когато по радиото се получи съобщение: Ричард Никсън си подал оставката опозорен. Президентският самолет го връщаше в Сан Клементе, Калифорния, за последен път и повечето хора в тази, може би последна одобрена от него свръхсекретна операция обвиниха „проклетите журналисти“ за падането му.
С неговата оставка отслабна и политическата буря във Вашингтон, която така силно погълна Херш. Той не беше чул нищо за опита на „Гломар“ и за провала му. Нито пък някой го предупреди, че специалистите на ЦРУ по подводните операции започнаха да проектират втори опит за изваждане на потъналата руска подводница. Но сега, когато Никсън изхвръкна от Белия дом, Херш се върна към разследването си. През декември той публикува на първата страница на „Таймс“ огромно експозе, в което обвиняваше ЦРУ, че са провели „мащабна незаконна разузнавателна операция“, като са съставили досиета на десет хиляди или повече американски граждани. Според статията агенти на ЦРУ са следели протестиращи срещу войната и са се инфилтрирали в антивоенни организации.
ЦРУ никога нямаше напълно да се съвземе след тези обвинения. Статията на Херш предизвика вълна от обществено негодувание. В опит да насочи неизбежното следствие в приятелски ръце, новият президент Джералд Форд създаде комисия за проучване на обвиненията на Херш. Този път обаче младите членове на Конгреса изтласкаха настрани старата гвардия, която винаги беше защитавала ЦРУ, и настояха Белият дом и Сенатът да проведат отделни разследвания.
Колби и Херш все още бяха оплетени в събитията след статията за шпионирането, когато „Проект Дженифър“ отново изскочи на повърхността. Това се случи в петък следобед, 7 февруари 1975 г. Ранното издание на „Лос Анджелос Таймс“ за следващия ден изгърмя новината за опита за изваждане на подводницата с грамадно заглавие през цялата първа страница: „Сделка с ЦРУ за търсене на руска подводница/потопен кораб, казва Хюс“.
След като беше пазил материала почти година, Херш бе изпреварен. Статията съдържаше грешки — според нея потопеният плавателен съд се намира в Атлантическия океан — и съвсем малко подробности. Все пак, щом статията излезе, Херш не виждаше причина да не публикува пълната версия. Колби също така решително искаше да го спре.
За Колби залогът беше огромен. Херш не знаеше, че „Проект Дженифър“ съвсем не е свършил. ЦРУ планираше втори опит за изваждане. След първия ужасен провал техническите експерти на ЦРУ бяха убедили Колби, че „Гломар Експлорър“ все още може да протегне ръка надолу и да открадне важни парчета от подводницата. Корабът на Хюс вече се ремонтираше и преоборуд-ваше и вторият опит бе насрочен за лятото. На Колби му се струваше, че се е върнал точно дотам, откъдето започна с Херш преди година.