Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Целта на забележката й бе да го предизвика и Джони трябваше да отхвърли няколко от отговорите, които първо му дойдоха наум, докато намери един по-миролюбив. Тревожната истина беше, че в съседство настина имаше няколко дами, които влизаха в тази категория и които вероятно щяха да им гостуват в скоро време със съпрузите си.
— Съжалявам — каза простичко той. — Ситуацията наистина дяволски неприятна.
— А аз как бих могла да се състезавам с нея в това състояние? — попита Елизабет, а раздразнението, което беше потискала цяла вечер, трептеше в гласа й. — Пияната кучка е права. Скоро ще съм дебела и тромава и ще бъда принудена да гледам как всички леки жени в Роксбърг флиртуват в дома ми с теб и правят намеци колко близки сте били.
Седнала пред голямото кръгло огледало, тя правеше физиономии на отражението си. Кръстът й наистина се беше поразширил, гърдите й се бяха поналели и това правеше тялото й да изглежда по-закръглено.
Джони се приближи откъм гърба й и каза тихо:
— Ти си по-красива от която и да е от тях. Обичам те много и те харесвам и бременна.
— Само така говориш.
Още докато му отвръщаше кисело, тя си помисли, че прилича на разглезено дете. Но след няколкото неприятни часове, през които беше наблюдавала порцелановата красота и изкусителните форми на Джанет Линдзи, се чувстваше ужасно.
— А тя се държи като уличница — добави тя навъсено.
„В това всъщност е нейната привлекателност“ — помисли си Джони, въпреки че интересът му към Джанет беше останал в миналото.
— Ще се погрижа да си тръгнат утре сутринта.
Младият мъж докосна леко ръката й. Като се извъртя настрани. Елизабет го погледна недоволно.
— Не мисля, че графинята има желание да си тръгва.
Джони отдавна се беше научил да не обръща внимание на раздразнението в женския глас.
— А защо да не си поговорим с Калрос тази вечер? — гласът му звучеше успокоително. — Просто за да бъдем сигурни.
— Отново ли ще се видиш с нея?!
— Не. Господи, не. Иска ми се въобще да не бяха идвали.
Той погледна към часовника.
— Във всеки случай Калрос трябва да играе билярд.
— А тя какво би трябвало да прави? — попита развълнувана Елизабет. — Какво правеше тя обикновено, докато Калрос играеше билярд? Може би те чакаше в стаята си?
Интуицията й беше забележителна, помисли си мрачно Джони, внезапно почувствал се виновен, нещо странно за мъж, който никога не бе страдал от подобни скрупули по повод всеизвестното си донжуанско поведение в миналото.
— Всичко това беше отдавна — отвърна спокойно той. — Слушай, изпрати Хелън с мен като придружител и пазач. Кълна ти се, искам само да поговоря с Калрос. Той ще разбере.
— Ще разбере за пристъпа на ревност на жена ти, искаш да кажеш.
— Не, за желанието ми друг път да не идват само двамата.
— Или въобще да не идват — заяви троснато съпругата му.
— Не мога да постъпя така с Калрос. — Тонът му бе спокоен, но непреклонен. — Той беше приятел на баща ми.
— Те може да се разведат.
В този момент емоциите заглушаваха логиката.
— Възможно е. — Той изричаше всяка дума крайно предпазливо.
— Но все пак всички мъже, с чиито съпруги си спал, могат да се разведат с тях, нали?
Повечето от тях това въобще не ги интересува, искаше да каже Джони. Привилегията на мъжете беше факт. Той не беше единственият, спал с омъжени жени.
— Тогава не те познавах. А сега това няма да се случи повече — каза простичко и искрено той. — Искаш ли Хелън да дойде с мен?
— Да. Не. Да, по дяволите… Ще бъда ревнива съпруга.
— Тогава повикай я.
Джони разбираше ревността й, защото той самият изпитваше подобни чувства към мъртвия й съпруг.
Завари Калрос в стаята за билярд, както беше предполагал. Играеше с Адам и Кинмънт. Манроу беше заминал следобед за Единбург, за да наеме някой инженер, който да направи шлюза между новото изкуствено езерце и реката. А Джанет беше в стаята си. Тя не обичаше да гледа играта на мъжете.
Двамата приятели седнаха край камината с по чаша коняк, току-що пристигнал от Ларошел. Хелън беше застанала дискретно на известно разстояние от тях, недоумявайки как би могла да надзирава независимия си господар. Но лейди Елизабет й бе наредила да го стори и господарят спокойно беше изслушал думите на съпругата си, така че сега тя не откъсваше поглед от него. Мъжете поговориха за качеството на коняка и за любимите си сортове грозде, след което Калрос каза спокойно:
— Джанет е гордостта на един стар човек.
— Разбирам — отвърна Джони. — И аз бих постъпил така.
Всъщност не би го направил никога. Темпераментът му беше такъв, че не би му позволил да гледа жена си с други мъже.