Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
Рен бавно и гневно поклащаше глава.
— Не, бабо, не казвай това, недей така! — извика тя.
Меката ръка на кралицата намери нейната и я стисна.
— Не можем да се скрием от истината, Рен. Ти би трябвало да знаеш това по-добре от всички. Аз съм изнемощяла до крайност. Треската ме прерязва отвътре и не е останало почти нищо, което да ме държи. Боя се, че дори магията не може вече да ме спаси, а никой от нас не притежава магия, която да помага във всеки случай. Бъди силна, Рен. Помни, че сме от една плът и кръв. Помни колко много си приличаме, колко много приличаме на Алейн.
— Бабо! — изплака Рен.
— Сигурно има лек — прошепна настойчиво Гавилан. — Трябва да има някакво лекарство, което да ти дадем. Кажи ни!
— За мен няма лек. Очите на кралицата се местеха от лице на лице, търсейки нещо, което го нямаше там. Тя се закашля и вцепени за момент. — Все още ли съм ваша кралица? — попита тя.
Всички измърмориха едно неуверено „да“.
— Тогава чуйте последната ми заповед. Ако ме обичате, ако ви е грижа за бъдещето на народа на елфите, вие няма да я оспорите. Обещайте ми, че ще й се подчините.
Те го сториха, но започнаха бегло да се споглеждат, чудейки се какво ли ще чуят.
— Рен — каза Еленро и почака, докато нейната внучка не дойде до място, където би могла да я вижда ясно. — Той вече е твой. Вземи го. — Тя протегна Жезъла с Лодена. Рен я погледна с невярващи очи, не в състояние да се помръдне. — Вземи го! — настоя кралицата и този път Рен направи, каквото я помоли тя. — Сега ме изслушай. Аз поверявам магията на твоята грижа, дете. Изнеси Жезъла и неговия Камък от Мороуиндъл и ги занеси на Западната Земя. Възстанови елфите и техния град. Върни живота на нашите хора. Направи, каквото трябва, за да изпълниш обещанието си към духа на друида, но помни също така, че си дала обещание и на мен. Погрижи се елфите да останат живи и здрави. Дай им шанс да започнат отново.
Рен не можеше да говори, слисана от това, което ставаше, силейки се да приеме онова, което чуваше. Усещаше тежестта на жезъла Рухк, поставен в ръцете й, гладкостта на неговата хладна и полирана дръжка. Не, помисли тя. Не, аз не искам това!
— Гавилан, Трис, Дал — прошепна кралицата на пресекулки. — Закриляйте я. Помагайте й, за да изпълни онова, което й е отредено да свърши. Еоуен, използвай твоето ясновидство, за да я предпазваш от демоните. Гарт…
Тя искаше да каже нещо на грамадния мъж, но гласът й внезапно заглъхна, като че ли беше се натъкнала на нещо, с което не можеше да се справи. Смутена, Рен хвърли поглед към своя приятел, но мургавото му лице беше като издялано от камък.
— Бабо, тази роля не е за мен — опита се да възрази Рен, но ръката на кралицата я стисна укорително.
— За теб е, Рен. И винаги е била. Алейн беше моя дъщеря и щеше да стане кралица след мен, но обстоятелствата ни принудиха да се разделим и ми я отнеха. Ти ще действуваш вместо нея. Никога не забравяй коя си, дете. Ти си от династията Елеседил. Като такава си родена и отгледана, независимо дали го приемаш или не. Когато умра, ти ще бъдеш Кралица на елфите.
Рен беше ужасена. Не, не е истина, продължаваше непрекъснато да си повтаря тя. Аз не съм това, което мислиш! Аз съм едно момиче Скитник и нищо повече! Това не е редно!
Обаче Еленро отново привлече вниманието й с думите:
— Нужно ти е време, Рен. Всичко ще стане както трябва. Засега задачата ти е само да се погрижиш за запазването на Жезъла и неговия Лоден. Достатъчно е да се махнеш от този остров преди той да потъне. Останалото само ще се уреди.
Не, бабо — извика бързо Рен. — Аз ще пазя Жезъла вместо теб, докато ти се оправиш. Само дотогава и нито миг по-дълго. Ти няма да умреш. Бабо, ти не може да умреш!
Кралицата пое дълбоко въздух.
— Моля те, позволи ми сега да си почина — каза тя. — Еоуен, помогни ми да легна.
Пророчицата изпълни желанието й. Зелените й очи гледаха уплашено лицето на кралицата. За известно време всички останаха неподвижни, взирайки се мълчаливо в Еленро. После Трис и Дал се отдалечиха, за да разположат багажа и да застанат на пост, говорейки си шепнешком, докато вървяха. Гавилан се отдалечи, мърморейки под носа си. Гарт също се скри от поглед. Рен остана да се взира в жезъла Рухк, стискайки го в ръце.
— Не мисля, че бих… — започна тя, но не можа да завърши. Рен вдигна очи, за да срещне погледа на Еоуен, ала червенокосата пророчица се отвърна настрана. Останала насаме с баба си, тя се пресегна, за да докосне ръката й, чувствайки да преминава през нея огъня от треската. Баба й спеше безчувствена. Нима бе възможно да умре? Как би могло да се случи такова нещо? Това беше изключено! Рен почувствува сълзите й да напират отново, мислейки си колко време й беше необходимо да намери своята баба, последния член на семейството, през колко много препятствия беше преминала и колко малко време беше й дадено. Не умирай, молеше се безмълвно тя. Моля те.