Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
Рен усети драсване по краката и погледна надолу, за да открие Фавн, игрив и взрян в нея с ококорени очи. Пусна ръката на Еленро само колкото да вземе малкото създание, да разроши козината му и да го остави да се сгуши в рамото й. Жезълът Рухк лежеше уравновесен върху скута й като някаква начертана линия в сивата светлина между Рен и болната кралица.
— Не е за мен — каза тихо Рен на баба си. — Не трябваше да бъде аз.
После стана, крепейки едновременно дървесния пискун и Жезъла и отиде да намери Гарт. Огромният Скитник почиваше на десетина крачки от нея до скалната стена. Когато Рен дойде при него, той се надигна. Суровият поглед, който тя му отправи, го накара да премигне.
— Кажи ми сега истината — прошепна тя, правейки знаци. — Какво има между теб и моята баба?
Неговият поглед беше равнодушен. Нищо.
— Но Гарт, тя те гледаше така, сякаш искаше да каже нещо, а се страхуваше!
Нейната дъщеря те повери на грижите ми още като дете. Тя искаше да бъде сигурна, че не съм забравил. Ето какво смяташе да ми каже. Но видя, че не е необходимо.
Рен го изгледа изпитателно. Може би, помисли мрачно тя. Но все пак криеха нещо…
Не се доверявай на никого, беше я предупредила Усойницата.
Но тя не можеше да направи това. Не можеше да бъде подозрителна.
Рен се отказа да спори и се отдалечи, все още замаяна от вихрушката събития и от начина, по който тя беше хвърлена сред тях, без да има някакъв контрол върху случващото се. Погледна отново баба си, разкъсвана от болка за близката загуба и разгневена от отговорността, която изискваха да поеме. Рен Омсфорд — Кралица на елфите? Това беше смешно. Не я интересуваше нито каква е, нито откъде произхожда родът й. Определящо в живота й бе каква се чувствува, а тя се чувствуваше като Скитник. Рен не можеше просто да отхвърли всичко, да забрави годините, през които беше израсла, да приеме случилото се през тези последни няколко седмици като заповед, която е длъжна да изпълни. Как можа баба й да каже, че тя е била отгледана като една Елеседил? На какво отгоре елфите ще я приемат за своя кралица? Макар да имаше по рождение право на тази титла, тя всъщност не бе една от тях. Почти, без да мисли какво прави, тя отиде до мястото, където седеше Гавилан, облегнат на един обрасъл с мъх пън, и се настани до него.
— И какво очаквате да правя сега с това? — запита почти гневно тя, тикайки жезъла Рухк, в лицето му.
Погледът на Гавилан беше безизразен и празен.
— Очаквам да сториш това, за което те помолиха — отвърна той, свивайки рамена.
— Но той не е мой! Той не ми принадлежи! И изобщо не би трябвало да ми го предават на мен!
— В случая съм съгласен с теб — каза той с горчивина. — Но няма особено значение какво искаме аз или ти, нали?
— Не е така. Еленро никога нямаше да направи това, ако не беше толкова болна. Когато тя се съвземе… — Рен млъкна, защото той красноречиво извърна очи. — Когато се съвземе — продължи Рен, отсичайки всяка дума като счупена пръчка, — тя ще установи, че всичко това е някаква грешка.
Гавилан гледаше уморено.
— Тя няма да се оправи — каза той.
— Не говори така, Гавилан. Недей.
— Предпочиташ да излъжа ли?
Рен го гледаше втренчено, неспособна да каже и дума.
— Добре тогава. — Лицето на Гавилан придоби сурово изражение. — Разбирам, че не си и сънувала това, което се случи, че не принадлежиш към народа на елфите, че това наистина няма нищо общо с теб и че си искала просто да намериш Еленро и да предадеш твоето послание. Не искаш да бъдеш Кралица на елфите, така ли? Напълно почтено от твоя страна. Тогава недей да бъдеш. Дай Жезъла на мен.
Настъпи дълго, тягостно мълчание, докато те се взираха един в друг.
— Елеседилска кръв тече и в моите жили — заяви разгорещено той. — Това е моя народ и Арборлон е моя град. Аз мога да направя необходимото. Познавам ситуацията по-добре от теб. И не ме е страх да използвам магията.
Изведнъж Рен разбра какво става. Гавилан бе очаквал той да получи жезъла Рухк. Разчитал бе, че Еленро ще определи него за свой приемник. Може би точно така щеше да стане, ако Рен не беше се появила. Всъщност пристигането й в Арборлон бе объркала напълно плановете му. За миг изпита разочарование, но то веднага отстъпи място на предпазливостта. Спомни си как Гавилан и Еленро се скараха за Лодена. Гавилан твърдеше, че магията е в състояние да ги спаси, да премахне бедите, които бе причинила. Еленро вярваше, че е дошло време да се откажат от магията, да се върнат на Западната земя и да заживеят пак както някога. Този конфликт сигурно беше повлиял на решението на Еленро да предаде Жезъла на Рен. Гавилан изглежда чувствуваше нейната неувереност.