Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
На не повече от шест фута от нея стоеше една масивна бодлива фигура, взираща се в девойката с очи, които блестяха като котешки. Фавн танцуваше около нея и цвъркаше като обезумял. Рен се взря по-внимателно.
— Стреса? — попита шепнешком тя, невярвайки на очите си. Рен бързо се изправи, отхвърляйки одеалото настрана. — Стреса, наистина ли си ти? — попита тя с треперещ от вълнение глас.
— Възкръснах от мъртвите, рууллл Рен Елф — тихо измърка Стреса.
Ако имаше как, Рен би прегърнала комбинираната котка, но вместо това въздъхна с облекчение и се засмя.
— Ти си жива! Не мога да повярвам! — Рен плесна с ръце и се обхвана с тях. — О, така се радвам да те видя! Бях сигурна, че си изчезнала! Какво се случи с теб? Как успя да се спасиш?
Комбинираната котка пристъпи напред и седна, игнорирайки Фавн, който продължи да се стрелка възбудено наоколо.
— Ззппхт… змията едва не ме засегна, когато разби сала. Въртопът ме увлече надолу и назад по течението, по целия път обратно… хсстттт… през Роуен. Пхххфффт. Бяха ми необходими няколко часа, докато намеря друг брод. Дотогава вие бяхте вече изчезнали в Мрака на Рая. Фавн профуча твърде близо и бодлите застрашително се надигнаха. — Глупав пискун. Хсссттт.
— Как ни намери? — попита настойчиво Рен. Гарт беше седнал сега до нея и тя започна да му предава със знаци думите, докато говореше.
— Ха! Ссспптт! Мога да ти кажа, че не беше лесно. Аз ви проследих, разбира се, но от влизането ви в Мрака на Рая вие бродехте във всички посоки. Мисля, че ви загубих следата. Питах се дали изобщо ще успеете да откриете скалите.
— Използвах магията — каза Рен, след като си пое дълбоко въздух. Комбинираната котка тихо изсъска. — Трябваше да го направя. Кралицата е много болна.
— Сссттт. И така, жезълът Рухк е вече твой?
Рен побърза да поклати отрицателно глава.
— Само докато Еленро се оправи. Само дотогава.
Стреса не каза нищо. Само жълтите й очи проблясваха.
— Радвам се, че се върна — повтори Рен.
— Пххффт. Стига сме приказвали. Време е рру-уолл за малко почивка — каза Стреса, прозявайки се равнодушно.
Тя лениво се обърна и полекичка се отдалечи, за да намери място за спане, търсейки спокойно, сякаш нищо необикновено не беше се случило и тази нощ беше като всяка друга. Рен гледа известно време втренчено след нея и после размени едни продължителен поглед с Гарт. Огромният Скитник поклати глава и се отдалечи. Рен придърпа одеалото около рамената си и прегърна Фавн. След малко Рен усети, че се усмихва.
ГЛАВА XVIII
Еленро Елеседил умря призори. Рен беше с нея, когато тя се събуди за последен път. Когато кралицата отвори очи, току-що бе почнало да се развиделява — появи се един бледовиолетов нюанс в мъглата. Тя се взря нагоре в Рен. Погледът й беше спокоен и вглъбен, сякаш виждаше нещо отвъд загриженото лице на внучката си. Рен веднага хвана ръката й, стисна я с яростна решителност и само за миг върху лицето на кралицата се появи бледа усмивка. После тя пое въздух, затвори очи и умря.
Рен се учуди, че не може да заплаче. Като че ли не й бяха останали сълзи, сякаш бяха секнали от страх, че невъзможното може да се случи и когато то действително настъпи, тя бе като пресъхнала. Изцедена от вълнение, Рен потъна в мъката от загубата и понеже нямаше към кого да се обърне и къде да избяга, тя намери убежище в бронята на отговорността за съдбата на елфите, която нейната баба беше й прехвърлила.
И добре, че го бе сторила. Изглежда никой друг не знаеше какво да прави. Еоуен беше неутешима, една сгърчена крехка фигура, свита до доскорошната си най-близка приятелка. Червената коса беше паднала около лицето и рамената й, тялото й се тресеше и тя не можеше дори да говори. Трис и Дал стояха наблизо, безпомощни и поразени. Дори Гавилан изглежда не можеше да намери сила да се овладее както преди. Неговото красиво лице се взираше покрусено в тялото на кралицата. Твърде много неща подкопаха самочувствието им и разбиха на парчета на вярата, че ще могат да изпълнят своята мисия — да спасят народа на елфите. Отишли си бяха Орин Страйът и кралицата — двамата най-ценни членове на групата. Уловени в Мрака на Рая, озовали се на погрешната страна на Черния корниз, те изгаряха от едно нарастващо предчувствие за беда, с което сами викаха нещастието.
Тази сутрин обаче Рен откри някаква неподозирана сила в себе си. Нещо от предишната й същност, от момичето, израснало като Скитник, от кръвта на Елеседил и Шанара, с която беше родена, се запали вътре в нея и не й позволи да изпадне в отчаяние.