Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Но келнерът познаваше по външност само кмета, а имената на другите не му бяха известни. В книгата за предварителни заявки беше вписано, че банкетът се урежда от някой си Судзуки от Националния център за промишлено строителство, че са сервирани ястия от местната кухня по разценка десет хиляди йени на човек, поканени били петима души.
— Но нали гостите са се наричали някак помежду си? На банкета не е бил само Судзуки.
— Може и да са се наричали, но аз не помня. Нашата работа е да носим чиниите, а разговорите, които се водят на масата, не ни засягат.
— А кога платиха сметката — веднага или по-късно?
— Заедно със сметката за стаята.
— Коя стая?
— Гостите бяха отседнали в хотела, затова са платили за всичко заедно, когато са си заминали.
Хирано изтича веднага при портиера и двамата заедно откриха какво е записано в книгата за регистрация. Там фигурираше само името на Сабуро Судзуки с трима придружаващи го от Националния център; две стаи с по две легла бяха записани на негово име от двайсет и шести до двайсет и осми юли. Вечерта на двайсет и осми юли беше записана пак на негово име още една стая „лукс“. Очевидно тя е била за Хидейо Ошима. Изглежда, че името Сабуро Судзуки беше измислено, а що се отнася до „тримата придружаващи“, нямаше никакви доказателства за тяхното присъствие на вечерята. С една дума, Хирано не можа да добави нещо съществено към данните на полицията.
Тогава реши да посети семейството на покойния кмет…
— Ако дойдем с вас, могат да не ни пуснат дори до прага. Тъй че ние само ще ви откараме до къщата — предупреди го Шинкава.
Хага беше потомък на древен род: от 1974 година е избиран два пъти подред за кмет на град Амаги. Той правел всичко, за да подобри живота на гражданите на Амаги и да го издигне до жизненото равнище в Централна Япония. Стараел се да привлича фирми, от които островът ще има полза, преди всичко пътно-строителни. Заслугата му за това, че Амаги не отстъпва по нищо на префектурата Кагошима, била очевидна.
Променя се самият облик на града; старите, покрити с тръстика къщурки били заменени от солидни железобетонни постройки. Тръстиковите покриви станали такава рядкост, че дори бил поставен въпросът за опазването им като етнографски експонати. Токуношима не отстъпвала на Централна Япония и по степента на своята електрификация, почти във всяка къща е прокаран газ. С една дума, покойният кмет направил толкова много за града, че ако не била тази история с „плана КАТ“, би трябвало да му издигнат бронзов паметник. Но сега беше станал за островните жители „предател“, продал острова на „търговците със смъртта“.
Мразено от всички, семейството на Хага се криело в къщата си и избягвало да се среща с жителите на острова. Разбира се, Шинкава и другарите му едва ли можеха да се надяват, че ще бъдат приети радушно.
Върху къщата на Хага личаха белезите на старинността: част от покрива й беше тръстиков, каквито са били всички покриви в отколешните времена; види се, покойният кмет е искал да даде пример за грижливо отношение към традиционния облик на Токуношима. Къщата бе застанала на самия връх на един хълм, а от нея се отделяха надолу ветрилообразно много улички; тук е бил някогашният център на селището. В древни времена селата на Токуношима се появявали така: на най-високото място издигали малък храм с идола на божеството пазител, а надолу, под него, започвало да расте селището. По местоположението на къщата на Хага можеше да се съди за древността на неговия род. Но сега, след смъртта на стопанина, тук цареше мрачният дух на запустялостта.
— Ще ви почакаме в колата — Шинкава спря на прилично разстояние от входната врата. Хирано влезе в къщата и се озова веднага в широко антре; праг с черна решетеста врата го отделяше от гостна с дъсчен таван, а в полумрака зад нея се забелязваше лабиринт от малки стаички.
Хирано тихо извика, но не се обади никой. Шинкава му каза, че тук живеели вдовицата на кмета и по-големият му син със семейството си, но в къщата цареше такава мъртвешка тишина, че тя изглеждаше необитаема. Антрето беше празно, решетката на вратата блестеше с черната си политура. В прохладния въздух се усещаше едва доловима миризма на жилище. Все пак тук имаше някой…
— Каква работа имаш при мен? — неочаквано се чу дрезгав глас откъм гостната. Хирано се взря и едва сега видя приклекнала на колене старица със съвсем бяла коса. Види се, тя си е била там и преди, но той не беше я забелязал. Старицата беше се свила ниско до пода, сякаш се стараеше да стане невидима, и седеше толкова тихо и неподвижно, че човек можеше да я вземе за неодушевен предмет. Вдовицата на покойния кмет…