Мъртвите сибирски полета

— Гледайте, това обезобразяване получих само защото спасих живота на един човек чрез операция. Може би знаете — рече докторът, след като оправи дрехите си, — че на руския колонист не е разрешено да се занимава с каквато и да е било частна работа, а трябва цял ден да работи с надничарите. Лекарската практика е най-строго забранена; навярно мислят, че ще даваме отрова вместо лекарства.

— Тъй, тъй — каза Бояновски, — в очите на руското правителство заточеникът е най долното нищожество.

— Един богат селянин ме повика един ден да лекувам жена му, която имаше голяма рана на крака. Отидох и след като я прегледах, намерих, че ако раната не се изчисти, ще започне да гние. Настана голяма врява в къщата на селянина; обвиняваха ме, че искам да си отмъстя на тях.

Аз обаче не обърнах внимание на това; взех инструментите и направих операцията. Жената изгуби много кръв и падна в безсъзнание. Като я видя, мъжът веднага отиде в полицията и ме наклевети. Но той много се изненада, защото когато се върна оттам, видя жена си здрава в леглото.

В очите му се четеше благодарност, разбрах, че се разкайва, но вече беше късно. Капитанът заповяда да ме откарат, а след няколко часа ме вързаха за една дъска и ме биха като някое животно. След това ми забраниха да лекувам хората и страшно ме заплашиха.

Бояновски протегна ръце към доктора.

— Вие сте още по-благороден сега, щом при тия обстоятелства оказвате помощ на това момиче. С това излагате на опасност живота си.

— Казвам ви, че не бих могъл да изтърпя петдесет удара, но не се боя от смъртта. Какви са отношенията ви с девойката, да не ви е годеница?

Бояновски поклати отрицателно глава и руменина заля лицето му.

— Не, случаят ни събра с Наталия — каза той. — Майката на Наталия беше заточеница в Сибир и като вас ми оказа голямо гостоприемство. Един грубиянин влезе в къщата й, хвърляше безсрамни погледи на дъщеря й, а когато тя стана да защити дъщеря си, бе осъдена да умре от неговите ръце.

— Това е ужасно — извика доктор Белон. — Кой е бил този нещастник?

— Това е най-лошият човек в целия Сибир — отвърна Бояновски. — Ако сте чували за ужасите в Сибир, чули сте вероятно и името на този човек. Той е капитан Николин.

— Капитан Николин! — извика докторът и очите му странно заблестяха. — Значи Николин, който от няколко седмици е при нас, на село?

Бояновски посърна.

— Какво? — извика той. — Възможно ли е това? Николин, смъртният ми враг, е тук? Два пъти се срещахме на сибирския път и самото провидение ми дава възможност да си отмъстя на този човек за всички мъки, които ми е причинил. С него имам да уреждам една сметка. Ей Богу, още тази вечер бих желал да разчистя тази сметка.

— Толкова ли злини ви е сторил, че смятате да разчистите сметките си с него?

— Той ме е измъчвал, унижавал, тъпкал ме е с краката си и дори е плюл в лицето ми, когато бях в окови — каза Бояновски.

— Още тогава се заклех, че ще му отмъстя.