Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Мазириан крачеше намръщен с ръце на кръста. От известно време едно същество тровеше спокойствието и събуждаше желанията му: очарователна жена, обитателка на гората. Бе винаги усмихната и нащрек, яхнала своя черен кон с очи като златни кристали. Много пъти се беше мъчил да я хване Мазириан, но конят й винаги я отнасяше далеч от какви ли не примамки, заплахи и хитрости.
Пронизителен писък разцепи тишината. Мазириан ускори крачка и видя къртица, загризала стъблото на един хибрид между растение и животно. Уби мародера и писъците утихнаха в учестено дишане. Мазириан погали коженото листо и червеникавата уста изсъска от удоволствие.
— К-к-к-к-к-к-к — запелтечи растението.
Мазириан се наведе и поднесе мъртвия гризач до червената уста. Тя го засмука и малкото телце се плъзна към мехурестия стомах под земята. Растението забълбука и запращя, докато Мазириан го наблюдаваше с умиление.
Слънцето бе слязло съвсем ниско и вече се виждаха първите звезди. Мазириан усети, че някой го наблюдава. Сигурно бе жената от гората, защото и друг път го бе изненадвала по този начин. Спря на място и насочи вниманието си в тази посока.
Изкрещя заклинание за обездвижване. Хибридът зад него се вкамени и една голяма зелена пеперуда тупна на земята. Той се обърна рязко. Беше застанала в края на гората, по-близо от всеки друг път. Стоеше, без да помръдне, въпреки приближаването му. Очичките му светнаха. Ще я закара в къщата си и ще я постави в затвор от зелено стъкло. Ще изследва мозъка й с огън, студ, болка и радост. Тя ще му сервира виното и на жълта светлина ще изпълнява осемнайсетте движения на съблазънта. Нищо чудно да го шпионира. Ако е така, магьосникът веднага щеше да разбере — нямаше нито един приятел и трябваше вечно да охранява градината си.
Оставаха не повече от двайсетина крачки — внезапно конят удари с копито по земята, обърна се и се понесе към гората.
Магьосникът хвърли яростно пелерината си на земята. Тя имаше защита — някаква магия или заклинание. Освен това се появяваше винаги когато бе най-малко подготвен да я последва. Втренчи поглед в мрачните усоища, мерна бледия силует да прелита през червен сноп слънчеви лъчи, да се превръща в черна сянка и да изчезва… Дали е вещица? Дали идва по собствено желание, или — по-вероятно — някой от враговете му я изпраща да го безпокои? Ако е така, кой би могъл да е? Може би принц Кандайв Златния от Кайин, чиято тайна за възвръщане на младостта бе задигнал. Или Азван Астронома, или Турджан — едва ли беше Турджан, разля се доволна усмивка по лицето му… Отхвърли тази мисъл като невероятна. Азван поне можеше да провери. Отиде в работилницата и се приближи до една маса, върху която в червено-синия си ореол блещукаше прозрачен кристален куб. От едно сандъче извади бронзов гонг и сребърно чукче. Удари гонга и мекият звук изпълни стаята и се понесе все по-надалеч и по-надалеч. Удари втори, трети път. Сгърченото от болка и ужас лице на Азван се появи неочаквано в кристалния куб.
— Престани да удряш, Мазириан! — изкрещя Азван. — Престани да удряш гонга на живота ми!
Мазириан спря, готов за нов удар.
— Случайно да ме шпионираш, Азван? Случайно да си изпращал една жена да ти върне гонга?
— Не съм аз, господарю, не съм аз. Прекалено много се страхувам от теб.
— Трябва да ми предоставиш тази жена, Азван, настоявам.
— Невъзможно е, господарю! Не знам нито коя е, нито каква е!
Мазириан понечи да удари гонга, но Азван изля такъв поток от молби, че той хвърли с погнуса чукчето и върна гонга на мястото му. Лицето на Азван се стопи бавно и кристалният куб заблещука празен както преди.
Мазириан се почеса по брадичката. Очевидно сам трябваше да хване девойката. Когато нощният мрак обгърне гората, ще потърси в книгите си заклинанията, които да го пазят, докато обикаля непредсказуемите горски поляни. Ще подбере най-мощните и най-смразяващите, които биха подлудили всеки от страх. Можеше да използва четири от най-страховитите или шест по-леки заклинания.
С това щеше да се заеме по-късно. Сега се приближи до една вана, потънала в зеленикава светлина. В кристалната течност лежеше тялото на мъж с мъртвешки израз, но с невероятна физическа красота. Имаше широки рамене, тесен ханш, дълги и силни крака и сводести стъпала. Чертите на лицето му излъчваха чистота и сила. Пепелнозлатиста коса обрамчваше лицето.