През дивия Кюрдистан

— Кой си? — попитах пленника.

— Кюрд — опита да се измъкне той.

— Откъде си?

— От Миа.

— Лъжеш!

— Ходих, казвам ти истината.

— Ти си от това село.

Беруаринът се поколеба само за миг, но бе достатъчно да разбера, че съм прав.

— От Миа съм — повтори той.

— Какво правиш толкова далеч от родното си място?

— Изпрати ме малкоегундът на Миа.

— Струва ми се, че този от Миа не познаваш така добре, защото си син на тукашния.

Младежът се уплаши, въпреки че се стараеше да не се издаде.

— Кой ти е казал тази лъжа — попита той.

— Мен не могат да излъжат — нито ти, нито който и да е друг. Още утре сутрин ще разбера кой си и ако си ме излъгал, ще бъда безмилостен.

[#1 О, Боже! — Бел. нем. изд.]

Младежът неловко сведе поглед. Трябваше да му помогна:

— Както се държиш, така и ще се отнесат с теб. Ако говориш истината, ще ти простя, защото си прекалено млад и не съзнаваш последиците от действията ти. Ако обаче се инатиш, то кучето ми отново ще ти прави компания!

— Ходих, вече позна — призна най-после той. — Аз съм синът на малкоегунда.

— Какво търсехте в къщата? — продължих да разпитвам аз.

— Конете!

— Как щяхте да ги вземете?

— Щяхме да ви заключим и да отворим двете врати. Тогава конете щяха да са наши.

Това признание не беше срамно за него, защото при кюрдите кражбата на коне, както и нападението с цел грабеж се смятат за рицарско дело.

— Кой е мъртвият горе?

— Стопанинът на тази къща.

— Добре измислено! Трябвало е да влезе пръв, защото най-добре е познавал тайните изходи. Но защо именно ти си го последвал? Вън имаше и други, по-силни от теб мъже?

— Жребецът, който ти яздеше, ходих, трябваше да принадлежи на баща ми. Никой друг не биваше да улови юздите му пръв, защото според нашите обичаи конят щеше да му принадлежи.

— Значи баща ти е заповядал да ги откраднат? Баща ти, който ми предложи гостоприемството си?

— Той ти го е предлагал, но все пак не сте наши гости.

— Защо? — попитах го учуден.

— Вие живеете сами в къщата. Къде е стопанинът, на когото сте гости? Ако бяхте пожелали той да остане, щяхте да бъдете наши гости.

По-късно този урок можеше да ми бъде от полза.

— Но баща ти ми обеща, че ще бъдем на сигурно място.

— Не е било нужно да спазва обещанието си, тъй като не сте наши гости.

— Кучето е умъртвило стопанина на къщата. Ще бъде ли отмъстено с кръв?

Младият беруарин потвърди, а аз продължих:

— Кой ще отмъсти?

— Убитият има син.

— Доволен съм от това, което ми каза. Можеш да си вървиш!

— Ходих — извика той зарадван! — Наистина ли? Да, нали ти казах, че от поведението ти ще зависи и нашето отношение към теб. Ти беше откровен и ти връщаме свободата. Кажи на баща си, че сме мирни хора, които не искат да отнемат живота на никой човек, но умеят да се защитават, ако ги обидят или нападнат. Съжалявам, че стопанинът загуби живота си, но той сам си е виновен и аз не се страхувам от кръвното отмъщение.