Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Адвокат Нилс Бюрман лежеше по очи на леглото. Коленете му опираха в пода. Изглеждаше така, сякаш бе коленичил за вечерна молитва. Беше гол.
Още от мястото си при вратата можеше да разбере, че е мъртъв. Половината му чело бе отнесено от изстрел в задната част на главата.
Соня Мудиг излезе заднешком от апартамента. Продължаваше да държи служебния пистолет в ръка, когато извади мобилния си телефон на стълбището и се обади на криминален инспектор Бублански. Не успя да се свърже с него. Вместо това позвъни на прокурор Екстрьом. Погледна часовника си – показваше 4,18 ч.
ХАНС ФАСТЕ НАБЛЮДАВАШЕ входната врата на жилищната сграда на улица Лундагатан, където бе регистрирана Лисбет Саландер и където следователно се очакваше да живее. Хвърли бърз поглед на Кърт Свенсон, а след това и на ръчния си часовник. Беше четири и десет.
След като получиха кода за външната врата от отговорника за жилищната сграда, успяха да влязат и да поогледат около вратата с табелка „Саландер–Ву“. Не доловиха никакви звуци от апартамента, а и никой не им отвори, когато позвъниха. Върнаха се при колата и застанаха така, че да могат да виждат входа.
По служебния телефон в автомобила получиха информация, че лицето, което наскоро е било добавено в договора за съсобственост върху апартамента на улица Лундагатан в Стокхолм, е някоя си Мириам Ву, родена през 1974 г. Преди това жената бе живяла в близост до площад Санкт Ерик.
Над радиото имаха залепена паспортна снимка на Лисбет Саландер. Фасте отбеляза, че прилича на кучка.
– По дяволите, курвите изглеждат все по-ужасно. Трябва да си съвсем загорял, за да я поискаш.
Кърт Свенсон не каза нищо.
В четири и двайсет им се обади Бублански и им съобщи, че е излязъл от офиса на Армански и е тръгнал към „Милениум“. Помоли Фасте и Свенсон да продължат да чакат на Лундагатан. Лисбет Саландер трябвало да бъде прибрана за разпит, ала прокурорът все още не смятал, че могат да я свържат с убийствата в Еншеде.
– Ясно – рече Фасте. – Според Бубла прокурорът иска да получи самопризнание, преди да издаде заповед за арест.
Кърт Свенсон отново нищо не каза. Двамата лениво наблюдаваха хората, които минаваха наоколо.
В пет без двайсет прокурор Екстрьом позвъни на мобилния телефон на Ханс Фасте.
– Случи се нещо. Намерихме адвокат Нилс Бюрман застрелян в апартамента си. Мъртъв е от поне едно денонощие.
Ханс Фасте се стегна.
– Разбрано. Какво ще правим сега?
– Обявил съм Лисбет Саландер за издирване. Издадена е заповед за задържането ѝ по подозрение в три убийства. Ще вдигнем цялата областна полиция под тревога. Трябва да бъде заловена. Ще я третираме като опасна и евентуално въоръжена.
– Разбрано.
– Ще изпратя един отряд на Лундагатан, за да влязат в апартамента и да го отцепят.
– Разбрано.
– Чували ли сте се с Бублански?
– Той е в „Милениум“.
– И очевидно си е изключил телефона. Можете ли да му се обадите и да го информирате?
Фасте и Свенсон се спогледаха.
– Окей. Въпросът е какво да правим, ако Саландер се появи – рече Кърт Свенсон.
– Приберете я, ако е сама и всичко изглежда спокойно. Ако успее да влезе в апартамента, нека отрядът да нахлуе вътре. Тая мадама е напълно откачена и очевидно е в настроение за убиване. Възможно е да има още оръжия в апартамента.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ бе смъртно уморен, когато хвърли ръкописа на бюрото пред Ерика Бергер и седна на стола ѝ за посетители до прозореца срещу улица Йотгатан. Цял следобед бе работил с незавършената книга на Даг Свенсон и се бе опитвал да реши какво ще прави с нея оттук нататък.
Това беше щекотлив въпрос. Даг Свенсон бе мъртъв само от няколко часа, а отговорният му редактор вече се чудеше как да постъпи с журналистическото му наследство. Микаел прекрасно знаеше, че външен човек би сметнал това отношение за цинично и коравосърдечно. Но той самият не мислеше така. Имаше чувството, че се намира почти в безтегловно състояние – особен синдром, който всеки новинар познава и изпитва в кризисни моменти.
Докато другите хора тъжаха, журналистът новинар действаше. Въпреки че членовете на редакционната колегия на „Милениум“ бяха в шок в утрото на Велики четвъртък, професионалният дълг надделя и те настървено се захванаха за работа.
За Микаел това беше напълно естествено. Даг Свенсон бе замесен от същото тесто и би постъпил по аналогичен начин, ако ролите им бяха разменени.
Би си задал въпроса какво би могъл да стори за Микаел. Даг Свенсон оставяше наследство под формата на ръкопис, съдържащ експлозивна история. В продължение на няколко години бе събирал материал и съпоставял факти. Бе вложил в работата си цялата си душа, а сега нямаше да може да доведе започнатото докрай.