Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
Сетне прибра тефтера и молива в джоба си, въздъхна и потъна отново в тъмнината.
XXI
Колберг стоеше на площадката пред жилището на Оса Торел, на втория етаж в къщата на Шйерхувсгатан.
Вече беше осем часът вечерта. Въпреки всичките си приготовления се чувствуваше някак потиснат и несигурен. В дясната си ръка стискаше плика, който бяха намерили в бюрото на Вестберя.
Бялото картонче с името на Стенстрьом още висеше над месинговата табелка.
Звънецът, изглежда, не работеше, но верен на навиците си, той заудря с юмрук по вратата.
Оса Торел отвори веднага. Изгледа го и рече:
— Да, да, тук съм. За бога, не ми разбивай вратата.
— Извинявай — измърмори Колберг.
В жилището беше доста мрачно. Съблече палтото си и запали лампата в коридора. Старата полицейска фуражка беше все още върху закачалката, както я остави при последното си идване. Кабелът за звънеца висеше откъснат над вратата.
Оса Торел проследи погледа му и измърмори:
— Идваха цял куп идиоти. Журналисти, фотографи и още какви ли не. И все звънят.
Колберг влезе мълчаливо в хола и седна на един от фотьойлите.
— Не можеш ли да светнеш лампата, та поне да се виждаме?
— Аз виждам достатъчно. Но, разбира се, може, може, сега ще запаля.
Щракна копчето, но не седна, а нервно започна да се разхожда напред-назад из стаята, сякаш затворена в клетка, от която искаше да излезе.
Въздухът в жилището му се стори тежък и застоял. Пепелниците не бяха изхвърляни от дълго време. Въобще стаята изглеждаше мръсна и неразтребена. През отворената врата на спалнята се виждаше неоправеното легло. От коридора мерна и кухнята с натрупаните в умивалника неизмити купи и чинии.
Сетне погледна жената. С нервни стъпки тя отиваше до прозореца, там се завърташе обратно, връщаше се пак до прага на спалнята, постояваше няколко секунди загледана към леглото, пак се обръщаше и отиваше до прозореца. И всеки път същото.
През цялото време трябваше да върти главата си наляво и надясно, за да я следи с поглед. Сякаш наблюдаваше тенис мач.
Оса Торел се беше променила от последния път, когато я видя преди деветнадесет дни, но носеше все същите или поне подобни чорапи на краката си и същите черни панталони. Тъмната й коса бе подстригана късо, което заостряше чертите на лицето й.
По панталоните си имаше полепнала пепел от цигари, а косата й стоеше рошава и сплъстена. Кафявият й поглед блуждаеше. Под очите си имаше тъмни сенки и устните й бяха изпръхнали. Ръцете й с големи отровножълти петна от никотин по пръстите не се сдържаха на едно място. На масата лежаха пет отворени пакета. Пушеше датски цигари „Сесил“. Спомни си, че Оке Стенстрьом не пушеше.
— Какво искаш? — попита тя грубо.
Приближи се до масата, измъкна една цигара, запали я с треперещи ръце и пусна изгорялата клечка на пода. Сетне сама си отговори:
— Нищо, разбира се. Точно като оня идиот, Рьон, дето цели два часа седя тук и ми клати глава.
Колберг мълчеше.
— Ще накарам да ми изключат телефона — прекъсна мисълта си тя.
— Не си ли на работа?
— В отпуск по болест съм.
Колберг кимна.
— Може да ти звучи глупаво — добави тя, — но лекарят на фирмата ни е такъв. Препоръча ми да си почина един месец на село или най-добре да замина в чужбина, а сетне ме докара в къщи.
Смукна дълбоко от цигарата и изтърси пепелта. По-голямата част падна извън пепелника.
— Оттогава изминаха три седмици — продължи тя. — Щеше да бъде много по-добре, ако ми бяха разрешили да си работя както обикновено.
Обърна му гръб, отиде до прозореца и погледна надолу към улицата, като същевременно докосна пердето с пръсти.
— Както обикновено — повтори тя на себе си.
Колберг мрачно се завъртя в стола си. Всичко излезе по-лошо, отколкото бе очаквал.
— Какво искаш? — попита тя, без да се обръща. — Отговори ми, за бога! Кажи нещо!
Трябваше да я изкара от това състояние. Но как?
Стана и отиде до голямата библиотека. Огледа кориците на томовете и измъкна един. Беше доста стара книга. „Наръчник по оглед на местопрестъплението“ от Ото Вендел и Арне Свенсон, 1949 г. Прелисти заглавните страници и прочете:
„Настоящата книга е издадена в номериран тираж, като тази е номер 2080 и се води на служителя от криминалната полиция Ленарт Колберг. Целта на книгата е да служи като наръчник на полицаите при тяхната често пъти тежка и отговорна работа на местопрестъплението. Съдържанието й е от поверителен характер. Ето защо авторите отправят молба към всички да не допуснат книгата да попада в чужди ръце.“
Името „Ленарт Колберг“ бе написал сам преди много години. Беше хубава книга и добре му служеше по онова време, когато все още имаше полза от нея.