Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Може да намина, за да видя как си се настанила.
Лита, току-що разопаковала багажа си, се бе опитала да прикрие вълнението в гласа си.
— Хайде идвай.
Упъти го как да стигне и изтича до любимия си индийски ресторант за готова храна, която сега държеше на плота във фурната. Шампанското се изстудяваше. И той бе тук.
— Интересно — каза най-сетне Едуард.
Лита се усмихна. От неговата уста това бе голям комплимент.
Погледна към нея. Прекрасната й усмивка огряваше цялото й лице. Господи, колко млада беше! Толкова млада и упорита. Затова бе сдържал импулса си да й предложи брак. Твърдоглавата Лита, целеустремена и дръзка.
Животът му бе в Америка. Не си представяше и нейният да не е там. Знаеше, че новата й страст ще премине само след няколко месеца. „Ню Уейв“ дори не бе достатъчно добре утвърдена в Америка, за да се мести тя тук.
— Доста добре изглежда, нали? Не исках някой да си помисли, че съм дошла в Англия и съм станала сноб.
Той се засмя.
— Никой не би си помислил такова нещо за теб.
Лита бе обзавела жилището си по последна мода. Напълно различно от скъпите килими със сложни шарки и махагоновите нощни шкафчета в неговия апартамент в Ню Йорк. Зад старомодната английска входна врата от дъб се простираше истинска фантазия в стил Джеймс Бонд. Интериорът приличаше на филмов декор. На пода лежаха дебели пухкави килими, в които кракът потъваше дълбоко, телевизорът се показваше на дървената си стойка, когато човек натиснеше копчето на дистанционното, имаше ниски шоколадовокафяви масички, големи гледала навсякъде, като това в банята бе обградено от електрически крушки. „Лицето й — помисли си той разсеяно — е достатъчно младо и красиво, че да си го позволи.“ На страничната масичка от тъмно стъкло бе струпала цял куп списания „Вог“, „Ел“, „Татлър“ и „Харпърс“. А в спалнята, освен огромно легло с метална рамка, се виждаше стъклена витрина, върху която бе елегантното й металическо куфарче с гримове. Мястото му хареса. Беше младежко и свежо и като се има предвид, че се намираха в сивия и подгизнал Лондон, бе изненадващо и шокиращо. Също като приятелката му.
Едуард се замисли за облекчението, което бяха изпитали някои от партньорите му, когато разбраха, че Лита заминава за Европа. Предпочитаха той да е свободен за светските прояви, свободен да флиртува с всички важни особи от висшето общество. Не че имаше нужда от това. Компанията вече бе достатъчно престижна, за да не се налага да флиртува с клиентите си.
— Ще излезем ли на вечеря? — попита той.
— Не. Ще останем тук. — Хвана го за ръка и го поведе към кухнята, в средата на която имаше кътче за хранене. Да, чудесно място за само момиче. — Обичаш ли индийска кухня?
— Харесвам я в Индия.
— Тук е почти същото. Повярвай ми, много ще ти хареса. — Тя отвори вратичката на фурната и се зае да сипва различни гозби от малките алуминиеви контейнери в порцелановите чинии, които впрочем бяха доста неподходящи за случая, „Ройъл Дултън“. — Пиле тика марсала, зеленчуци дал, агнешко басан паранда…
Ухаеше много вкусно.
— Ще опитам от всичко.
Лита извади от хладилника бутилката шампанско и я отвори. „Перие Жуе“, одобрително отбеляза Едуард. Съвсем не й личеше да страда особено тук. Тя напълни високите чаши, подаде му първата и после я чукна със своята като за тост.
— За какво пием? — попита Едуард.
— О, не знам. — Тя сви рамене. — За Англия. За живота. За всичко.
Според Лита след половин бутилка вино той най-сетне бе започнал да се отпуска или поне мъничко се бе успокоил. Отвориха и втората бутилка ледено шампанско и се сгушиха на мекия диван, тапициран със светла кожа, който се намираше срещу огромния екран на телевизора. В единия ъгъл на стаята имаше малък и добре зареден минибар, както и високи столове край барплота, но тази вечер едва ли щяха да го използват.
— Сигурна ли си? — тихо я попита той.
Лита леко го докосна с устни по шията:
— Да, скъпи. Трябва да ме разбереш. Искам „Ню Уейв“ да има глобално присъствие.
„Та те едва са се появили на сцената в Ню Йорк“, помисли си той, но премълча. Тази вечер тя изглеждаше прекрасно. Беше слънчева привечер през май, тъкмо на границата между пролетта и лятото, и в Лондон бе топло, а през прозорците струеше обилно ярка светлина, с розовите и червени оттенъци на залеза. Лита се възползваше от хубавото време. Носеше бяла, плътно прилепнала рокля от много тънка материя и с тънки презрамки. Дрехата предизвикателно обгръщаше големите й гърди, спускаше се по тънката й талия и после се разширяваше леко, но без да скрие стегнатото й закръглено дупе. Дължината й стигаше до средата на бедрата й, които, както той мислено отбеляза, бяха също толкова стегнати и коприненомеки, както последния път, когато ги бе галил. Роклята допълнително подчертаваше златистата й матова кожа, толкова изкусителна, че човек изпитваше желание да я свали от тялото й само за да провери дали то навсякъде е също толкова перфектно. Не му се искаше да разваля всичко, като изтърси нещо глупаво. Нито да мисли прекалено много за връзката им и какво прави тя в Лондон.