Когато тя беше лоша

Едуард се озърна бавно. Тя усети как я обзема напрежение, докато чака присъдата му. Изпитваше огромна нужда от одобрението и подкрепата му. И от прошката му за всичко това.

Относно идването й в Англия бяха водили жестока и дълга битка. Сексът след кавгата бе също толкова разгорещен. Едуард не я остави да направи и две крачки, притисна я здраво, повдигна брадичката й и прикова устните й с целувка, ръцете му обхванаха дупето й през тънката материя на копринения й панталон и той започна да я гали отдолу, докато тя изпадна в див екстаз. Накара я да го чака, докато разкопчаваше мъчително бавно всяко копченце на копринената й блуза, докато свеждаше прошарената си глава към сутиена „Ла перла“, който с мъка побираше гърдите й, и галеше с дъха си зърната й, които набъбнаха толкова силно, че дантелата безмилостно се впиваше в тях. Лита направо не бе на себе си, когато той най-сетне остави дрехите й да се свлекат на земята в мека купчинка и проникна в нея. Тя изгаряше и пламтеше за него, кръвта пулсираше в слабините й и той го усещаше, галейки кожата й.

Но после, когато тласъците му станаха забързани и той се изпоти, а дишането му стана накъсано като нейното, Лита си отмъсти. Ръцете й се плъзнаха надолу, за да подразнят нежната му кожа, а ноктите й леко го одраскаха. Любеха се върху смачканите дрехи на пода, разпилени по скъпия персийски килим. Той изстена и Лита разбра, че го е победила. Заедно с удоволствието, усети и прилив на власт. Изви гъвкавото си пищно тяло и се намести върху него, пълните й гърди се залюляха пред очите му, яхна го, а тъмните й като оникс зърна, настръхнали от възбуда, сочеха право напред. Той се опитваше да запази самоконтрола си, докато тя го притисна в себе си, свивайки горещата си женственост около него.

Удоволствието, което бе започнало да я изпълва цялата, стана по-осезаемо и Лита усещаше как всеки прилив на екстаз се превръща в наситен с невероятно блаженство миг. Трябваше да прехапе устни, за да не се предаде. Погледна надолу към Едуард — бъдещия си съпруг. Да го вземат мътните дано! Наведе се напред, така че големите й гърди се отъркаха в побелелите косъмчета по гръдния му кош, лъскавата й коса галеше тялото му и той вдъхваше аромата й. Едната й ръка се протегна надолу, за да си поиграе още с него, а другата драскаше с нокти пламналата му кожа. Лита безмилостно продължаваше да се поклаща в подлудяващ ритъм, докато Едуард повече не успяваше да се сдържа и избухна в нея с дълбок стон. Тогава и тя се предаде и цялото й тяло се разтърси от оргазма, който изпита. После се отпусна върху него и го целуна страстно.

Това бе последния път, когато се бяха любили. Ненаситната му жажда за Лита после бе изместена от кипящия гняв, че тя наистина заминава.

— Само за шест месеца — бе обещала Лита. — Само колкото да се установят европейските ми офиси. Да намеря талантливи служители и нещата да потръгнат.

— Ще видим — безизразно бе отвърнал той.

Затова сега се чувстваше толкова щастлива, че Едуард се е съгласил да дойде да я види в Лондон. Беше пристигнала тук преди по-малко от две седмици и веднага бе открила мястото, едно истинско бижу — модернизирана стара къща над бивши конюшни, в Кенсингтън, с две спални и мъничка, застлана с камъни градина отзад. Лита я бе наела за шест месеца. Държеше да покаже на Едуард договора за наем, за да повярва в искрените й намерения, но той не прояви никакъв интерес. Сега бе тук, вън Великобритания, на поредната командировка за пазаруване. Този път търсеше да купи картини от някои от най-нашумелите художници — Джаксън Полък и Дейвид Хокни. Беше й позвънил от стаята си в „Риц“.