Град от кости

— Така е. Едните никога не ходят до свърталищата на другите. Никога. Заветът забранява това. — Той звучеше възмутено. — Трябва да се е случило нещо. Това е лошо. Много лошо.

— Колко по-лошо може да бъде от това преди малко?

— Ами — каза той — можем да се окажем насред битката.

— КАК СЕ ОСМЕЛЯВАТЕ ДА НАХЛУВАТЕ НА НАША ТЕРИТОРИЯ? — извика Рафаел. Лицето му беше почервеняло от нахлулата в него кръв.

Най-едрият от вълците, чудовище на сиви петна, със зъби като на акула, издаде провлачен гърлен смях. Когато тръгна напред, на всяка крачка сякаш се преобразяваше, подобно на вълна, която се издига и снижава. Вече беше висок, мускулест мъж с дълга коса, която висеше на сиви чорлави кичури. Беше облечен с джинси и дебело кожено яке, но все още имаше нещо вълче в израза на сухото му, закалено лице.

— Не сме дошли да проливаме кръв — каза той. — Дойдохме за момичето.

Рафаел беше едновременно изплашен и учуден.

— За кого?

— Човешкото момиче. — Върколакът вдигна тежката си ръка и посочи към Клеъри.

Тя се беше вцепенила от уплаха. Саймън, който се въртеше неспокойно в шепите й, притихна. Зад нея Джейс промърмори нещо под носа си, което очевидно беше неприлично.

— Не си ми казвала, че се познаваш с върколаци. — Тя долови леко притеснение зад равния му тон, и той бе изненадан не по-малко от нея.

— Защото не се и познавам — отвърна тя.

— Това е лошо — каза Джейс.

— Каза го вече.

— Стори ми се нужно да го повторя.

— Напротив, не е нужно. — Клеъри пристъпи плътно към него. — Джейс. Те всички ме гледат.

Всички лица бяха обърнати към нея, повечето изглеждаха смаяни. Рафаел присви очи. После бавно се обърна към върколака.

— Няма да я получите — каза той. — Тя навлезе на наша територия, затова е наша.

Върколакът се изсмя.

— Радвам се да го чуя — каза той и се хвърли напред. Във въздуха през тялото му премина вълна и той отново се превърна във вълк, с настръхнала козина и зинала паст, готова да разкъсва. Той блъсна Рафаел в гърдите и двамата се вкопчиха във въртящо се, ръмжащо кълбо. Виещи от ярост, вампирите се втурнаха към върколаците, които ги пресрещнаха в средата на балната зала.

Клеъри не можеше да оприличи вдигналия се шум на нищо, което бе чувала досега. Ако картините на Бош имаха звуков съпровод, вероятно щеше да е нещо такова.

Джейс свирна.

— Тази нощ май е особено тежка за Рафаел.

— Голяма работа. — Клеъри не изпитваше съчувствие към вампира. — Какво ще правим ние?

Той се огледа наоколо. Бяха притиснати в ъгъла от борещите се тела. Макар и засега да не им обръщаха внимание, това нямаше да продължи дълго. Преди Клеъри да успее да изрече тази мисъл на глас, Саймън се изтръгна от ръцете й и скочи на пода.