И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Боулинг разказа как в компютъра на Травис намерил следа, отвела го към „Лайтхауз Аркейд“.
Данс му беше благодарна за добре свършената детективска работа. (Макар че по-късно щеше здравата да го нахока, задето не се е обадил на 911, веднага щом е разбрал, че момчето е в клуба, вместо да тръгне да го преследва сам.) Върху бюрото зад тях в найлонов плик стоеше кухненският нож, с който Джейсън се бе опитал да сплаши Боулинг. Оръжието беше смъртоносно и технически погледнато, можеше да обвини момчето в нападение и хулиганство. Боулинг обаче не бе наранен и тийнейджърът бе предал доброволно ножа, така че вероятно щеше да се задоволи със строго предупреждение.
Боулинг разказа какво се е случило — той самият станал жертва на измама, организирана от Джейсън.
— Обясни й какво ми каза.
— Притеснявах се за Травис — подхвана момчето с ококорени очи. — Не знаете какво е да се нахвърлят така върху човек от семейството ви.
— Човек от семейството?
— Да. В играта, в „Дименшън Куест“ сме братя. Не сме се срещали, но го познавам добре.
— Никога не сте се виждали?
— Да, в реалния свят не сме. Само в Етерия. Исках да му помогна. Но първо трябваше да го намеря. Опитах да му напиша съобщение, но не ми отговори. Та затова се помайвах в „Аркадата“. Исках да го придумам да се предаде.
— С нож? — попита Данс.
Вдигна рамене. После рязко ги отпусна.
— Смятах, че няма да навреди.
Момчето бе кльощаво и много бледо. Учениците бяха в лятна ваканция и колкото и да е странно, то вероятно излизаше по-рядко, отколкото през зимата и есента.
— Джейсън беше в „Лайтхауз Аркейд“, когато отидох там — пое инициативата Боулинг. — Служителят му е приятел и когато попитах за Страйкър, той се престори, че проверява нещо, но всъщност предупреди Джейсън, че го търся.
— Съжалявам, човече. Не смятах да те наръгам. Исках само да разбера кой си и дали имаш представа къде е Травис… Не знаех, че си към Бюрото и прочее.
Боулинг се усмихна, че го причисляват към служителите на реда. Бил сигурен, че Данс ще поиска да разговаря с Джейсън, и решил да го доведе, вместо да чака градската полиция да дойде.
— Качихме се в колата и се обадихме на Ти Джей. Той ни каза къде си.
Добър ход и само малко незаконен.
— И ние не искаме Травис да пострада, Джейсън — намеси се Данс. — И да нападне още някого. Имаш ли представа къде може да се крие?
— Навсякъде. Умен е. Много. Знае как се оцелява в гората. Експерт е. — Момчето забеляза сбърчените им чела и уточни: — „Дименшън Куест“ е реалистична игра. Попадаш в Южната планина, температурата е под двайсет градуса, ако не се научиш как да се топлиш, ще умреш от измръзване. Трябва да си набавяш вода и храна. Разбираш кои растения и животни стават за ядене. И как да готвиш и да съхраняваш храната. Има дори истински рецепти. Ако не сготвиш както трябва, оставаш гладен — засмя се момчето. — Новаците, дето се пробват, си мислят, че просто ще се бият с тролове и демони. Накрая умират от глад, понеже не знаят как да се грижат за себе си.
— Играете с други хора, нали? Дали някой има представа къде се крие Травис?
— Питах всички от семейството. Никой не знае.
— От колко души се състои семейството?
— Около дванайсет. Но само ние с него сме в Калифорния.
— И живеете заедно? В Етерия? — учуди се Данс.
— Да. Познавам ги по-добре от родните си братя — засмя се мрачно Джейсън. — И в Етерия не ме бият и не ми крадат джобните.
— Имаш ли родители? — полюбопитства тя.
— В реалния свят? — Момчето вдигна рамене. Данс изтълкува жеста като „нещо такова“.
— Не, в играта — уточни.
— Някои семейства имат. Ние не. — По лицето му се изписа блаженство. — Така сме по-добре.
— Срещали сме се с теб, Джейсън — усмихна се Данс.
— Да, знам — сведе очи той. — Господин Боулинг ми каза. Убих те. Съжалявам. Сметнах, че си новак, дето ни се подиграва заради Травис. Взеха на мушка цялото семейство — цялата гилдия дори — заради Травис и онези приказки в блога. Често се случва. Боен отряд от Севера пристигна чак от Кристал Айлънд да ни помете. Сключихме договор и ги спряхме. Но… Убиха Морина. Тя ни е сестра. Възстанови се, но си изгуби ресурсите.
Нападките, започнали в синтетичния свят, се бяха пренесли в реалния и сега се връщаха обратно да помрачават друга сфера на виртуалната вселена. „Колко странно“ — помисли си Катрин Данс.