Когато боговете се смеят

— Да сте забелязали около вас да се върти някой и особено внимателно да се вслушва в разговора ви? — попита Доценко.

Не, те не били забелязали никого, но не се и заглеждали специално. Били увлечени в спора и гледали само към сцената и един към друг.

— Погледнете тези снимки — може би сте видели някого от тези хора в клуба?

И в това на Михаил не му провървя — те не можаха да кажат нищо определено. Да, май ей този им изглеждал познат, май били виждали и този, но не били сигурни дали онази вечер в клуба, или друга вечер и на друго място. Не, не ги познавали лично, съвсем определено.

Последната надежда на Доценко беше Алик. Ако Каменская беше права, Фена няколко дни не е можел да убие момичето, защото някой постоянно я е изпращал до вкъщи. Този „някой“ най-вероятно е бил гаджето й Алик. И ако Фена цяла седмица се е опитвал да свари Альона сама в късен час, може би Алик е забелязал това. Наистина, той току-що бе разглеждал снимките на подозрителните посетители на клуба и никого не бе си спомнил, но нали Миша го бе питал за клуба, а не за улицата или за обществения транспорт. Михаил знаеше от опит колко важно е при едно разследване въпросът да се постави правилно, така че човекът да насочи спомените си във вярното направление.

— Кажете, Альона често ли се прибираше сама късно вечер?

— Случвало се е. Не много често. Тя беше предпазлива, страхуваше се. Но понякога все пак й се налагаше да се прибира сама.

— Може ли да си спомните по-точно?

Всъщност Миша изобщо не се интересуваше поради какви причини Альона Гребньова понякога се е движила из нощна Москва без придружител, но той искаше мозъкът на Алик да се пренасочи от обстановката на шумния клуб към спомени за вечерните разходки с приятелката му.

— Альонка имаше клиентки, които й изпращаха кола и тя после се прибираше със същата тази кола.

— Всички клиентки ли постъпваха така, или имаше изключения? — уточни Доценко.

— Не, не всички, разбира се. Три или четири, ако не греша, но тях Альонка обслужваше най-често. У останалите ходеше сама. И се прибираше след това сама, ако аз не можех да я посрещна.

— С метрото ли пътуваше?

— Различно. Ако приключеше преди един часа, с метрото, ако се освободеше по-късно, хващаше такси — обществено или частно. Наистина, не обичаше да пътува с частни, страхуваше се от тях. На такива се качваше само когато не можеше да хване обществено.

— Спомнете си, Алик, в кои вечери през последната седмица, след като бяхте в клуб „Алегро“, вие изпратихте Альона?

— В кои вечери ли? — Алик сбърчи чело. — Сега ще ви кажа… Ами, първо след клуба, това беше в четвъртък, нали така? После в петък Альонка работи от девет сутринта до девет вечерта в салона, после аз я взех от там и я закарах у нас. В събота отидохме на екскурзия извън града и към пет часа на мобилния й се обади клиентка, Альона се разбра с нея за вечерта, за единайсет и половина. Закарах я при клиентката, а после се е прибрала с кола. В неделя пак работи в салона цял ден, после ходихме на ресторант, после я изпратих.