Последният скок на лъва

Точно отдолу беше сцената и през редиците прожектори, скрипци и друго сценично оборудване успях да различа двама акробати — мъж и жена, които летяха из въздуха с лекота и грация.

— Хареса ли ви представлението? — попита Борис. Явно ме беше видял да чакам при стойката на метрдотела.

— Добро шоу изнасяте — отвърнах.

— Благодаря.

Обърнах гръб на прозореца-огледало.

— Добре сте се справили.

— Изисква много работа и грижи — отговори той. — Редовно ме посещават какви ли не държавни инспектори — пожарна, здравеопазване, алкохол. Знаете ли, че повечето от тях не вземат подкупи?

— Страната се е понесла към ада — съгласих се аз.

— И трябва да се справям с нечестни доставчици, крадлив персонал…

— Избийте ги.

Той се усмихна.

— Да, понякога ми липсва някогашната ми работа в Русия.

— Заплащането е било гола вода.

— Но пък властта беше опияняваща.

— Не се и съмнявам. А някогашната работа в Либия липсва ли ви?

Той поклати глава.

— Ни най-малко.

Вече сигурно се беше сетил, че съм дошъл да поговорим за единственото нещо, което бе общо помежду ни — и съвсем правилно. Аз обаче бях казал, че посещението ми е неофициално, така че трябваше да остана верен на думата си и да оставя Борис да ме попита за любимата ни тема.

Той ми предложи още едно питие. Приех. Колко водки станаха? Две, за които платих, а това беше второто черпене. Границата ми през работно време е пет. Четири, ако смятам, че може да се наложи да вадя пистолета.

Като стана въпрос за оръжия, бях сигурен, че не съм единственият в помещението с такова, макар че Борис почти сигурно нямаше разрешително. Ах, добрите стари времена в СССР, когато КГБ е управлявал всичко. Но парите също са хубаво нещо. Все пак пари и власт са най-добрата комбинация.

Преди да се срещнем с Борис в централата на ЦРУ, с Кейт не бяхме подробно инструктирани за чина и длъжността му в някогашния КГБ, нито в кое управление е бил и каква е била същинската му работа. След това обаче един агент на ФБР сподели с нас, че Борис бил агент на СМЕРШ, което означава, че е имал разрешително да убива — нещо като Джеймс Бонд на лошите. Ако го знаех преди това, пак щях да се срещна с него, но едва ли щях да го намеря за толкова очарователен. Колкото до Кейт… какво пък, тя винаги си е падала по лоши момчета.

Всъщност не ми пукаше особено с какво си е вадил хляба Борис в Съветския съюз. Това беше минало. Притесняваше ме обаче, че се беше продал на една разбойническа държава и беше обучил човек като Асад Халил. Сигурен съм, че сега съжаляваше, но пораженията бяха нанесени и никак не бяха малки.