Последният скок на лъва

— И как да убива.

Той се поколеба.

— Ами… да, и да убива, но това са умения, които трябва да владее всеки агент… в случай, че се наложи да ги използва.

— Всъщност — посочих аз, — Халил не е бил агент на разузнаването, на когото може да се наложи да убива. А същински убиец — обучен от теб. Точно затова дойде тук.

Борис се опита да подходи към темата от друг ъгъл.

— Разбери, че нямах представа за мисията на Халил в Америка. Либийците определено не биха ми казали подобно нещо. Обясних това на ЦРУ — добави той. — И те ми повярваха, защото е логично и защото е истина. И съм сигурен, че са ти казали това преди срещата ни.

Не отговорих.

— Ако от ЦРУ са смятали, че Халил е щял да убие американски пилоти, щяха ли да ме измъкнат от Либия? — риторично попита Борис. — Щяха ли да ме оставят жив?

Добър въпрос, на който нямах добър отговор. Едно знаех със сигурност: ЦРУ и Борис Корсаков бяха сключили дяволска сделка — те му спасяват живота, а той им изпява всичко. Може да имаше и още нещо, но нито Борис, нито ЦРУ щяха да кажат на Джон Кори какво е то. Официално Борис Корсаков, бивш агент на КГБ и най-вероятно убиец, беше продал услугите си на разбойническа държава и беше обучил на изкуството на убиването един, а може би и повече от техните бойци на джихада. Но самият Борис нямаше кръв по ръцете според самия него и беше добре дошъл в Америка като легитимен беглец. Ако оставим настрана моралните съмнения, финансово Борис се справяше доста добре да не говорим, че и живееше чудесно, а останалите от нас, които все още бяхме в този бизнес, не ядяхме хайвер, заобиколени от вино, жени и песни. Да, животът не е честен, но пък и не би трябвало да награждава предателството и да плаща мизерни заплати за верността.

От друга страна, всички правим избори и живеем — или умираме — според последствията от тези избори.

Във всеки случай Борис се опитваше да реабилитира репутацията си, доколкото я имаше, и аз трябваше да продължа нататък, но вместо това казах:

— Предполагам, че от ЦРУ са ти разказали за всичко, което направи Халил преди три години.

— Не всичко. Не беше необходимо да знам.

— Но каза, че знаеш, че е убил американски пилоти.

— Да… това ми го казаха.

— Борис, тези тъпи номера са малко старички — казах.

— За теб — може би. Не и за мен.

— Ясно. — Не се опитвах да открия каквато и да било истина с тези въпроси, а само да го поставя в защитна позиция, и го бях постигнал. — Добре. Да продължим нататък. Ти яж, аз ще говоря. — Отместих чинията си. — Халил е в страната вероятно от около седмица. Убил е последния пилот, участвал във въздушната атака — свестен тип, казваше се Чип, после уби още няколко души, при това, без да си прави труда да скрие кой е. Така че, да, знаем, че е тук. Всъщност е в града.

Борис не се озърна през рамо или нещо подобно, но спря да дъвче. Така де, този тип беше корав, но (а) беше обучил въпросния убиец, така че знаеше колко е добър и (б) Борис несъмнено беше поомекнал — умствено и физически — през последните три години. Докато Асад Халил несъмнено беше станал по-корав и по-добър в работата си.