Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Домакинът ми заговори по телефона на руски и чух думата „закуски“, за която от приятелчето си Иван знам, че означава мезе. Някои думи просто ти се загнездват в ума. Разбира се, Борис можеше да казва също и: „Добавете сънотворно в борша“.
— Правите ли гушнати прасенца? — попитах, преди да затвори.
Той ме погледна и добави към поръчката си:
— Колбаса en croute.
Какво?!
Както и да е, той затвори и се обърна към мен.
— Защо не седнеш?
Седнах и двамата се поотпуснахме, отпивахме от водката и се наслаждавахме на момента, преди да започна с онова, което той знаеше, че няма да му хареса.
— Забравих да те попитам — каза Борис. — Как е онази мила дама, с която беше в Лангли?
Както вече казах, в този бизнес никога не бива да разкриваш лична информация, така че отговорих:
— Засичаме се на работа от време на време. Добре е.
— Радвам се. Много ми хареса компанията й, Кейт, нали така? Много поздрави.
— Ще й предам.
Той се усмихна.
— Бях останал с впечатлението, че сте повече от колеги.
— Така ли? Хей, да не си мислиш, че бих изпуснал подобно парче?
Той сви рамене и ми даде безценен съвет:
— Жените са трудни за разбиране.
— Сериозно? — За майтапа казах: — Мисля, че е женена за някакъв от ЦРУ.
— Лош избор.
— И аз така мисля.
— Толкова лош, колкото да избере човек от КГБ.
Усмихнах се и попитах:
— Женен ли си?
— Да — отвърна той без особен ентусиазъм.
— За руско кокиче ли?
— Моля?
— За руско момиче ли?
— Да.
— Деца?
— Не.
— Е, как се запознахте?
— Тук.
— Ясно. Обзалагам се, че е хубаво място да се запознаваш.
Той се разсмя, но не отговори.
— А ти? — попита ме.
— Никога не съм се женил.
— И защо, ако мога да попитам?
— Никоя никога не ме е поискала.
Той се усмихна и ме осведоми:
— Мисля, че би трябвало да поискаш тях.
— Е, тая няма да я бъде.
— Бях забравил за чувството ти за хумор — рече Борис. Последва кратко колебание — Ако искаш, мога да ти пратя жена.
— Сериозно? За вкъщи?
На Борис наистина му харесваше чувството ми за хумор. Разсмя се.
— Да. Ще я сложа в кутията с остатъците от яденето.
Подобно щедро предложение, известно понякога и като капан, беше сериозно нещо и трябваше да отговоря.
— Благодаря за предложението, но не искам да се възползвам от гостоприемството ти.
— Нямаш грижи — каза той. — Но ако размислиш, обади ми се.
Хрумна ми, че Борис всъщност има и друга основателна причина за всичките тези мерки за сигурност, освен личната безопасност и охраната на произведенията на изкуството — неочакваните посещения на госпожа Корсакова.
Домакинът ми най-после подхвана въпроса за гардероба ми.
— Изглежда, си доста заможен.
— Просто се облякох за случая.
— Тъй ли? Този часовник струва… към десет хиляди долара, ако не се лъжа.
— Не ми струваше нито цент. Свалих го от един труп.
Той запали поредната цигара и каза много хладно:
— Да, и аз имам някои сувенири.
Реших, че е време да задвижа нещата и попитах:
— Правителството даде ли ти заем за този бизнес?
— Защо питаш? И защо не знаеш?
Не отговорих на тези въпроси, а зададох друг:
— Чувал ли си се с приятелите си от Лангли напоследък?
— По официална работа ли си тук? — отвърна той с въпрос.
— Да.
— В такъв случай ще трябва да те помоля да си вървиш и да се обадя на адвоката си.
— Можеш да го направиш, когато пожелаеш. Това не е Съветският съюз — уверих го.
Той пренебрегна забележката ми.
— И защо трябва да говоря с теб?
— Защото твой граждански дълг е да съдействаш при разследването на престъпление.
— Какво престъпление?
— Убийство.
— Чие убийство?
— Ами, може би твоето.
Това налагаше още едно питие и той си наля.
— Асад Халил се е върнал — казах, без да е необходимо.
Той кимна.
— Изненадан ли си?
— Ни най-малко.
— Аз също.
Прозвуча кратка мелодия — Чайковски — и Борис стана, отиде до вратата и погледна през шпионката. Зачудих се къде ли е мониторът на охранителната камера.