Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
В дъното на ресторанта различих голяма сцена, на която четиричленна банда пееше някаква смес между „Ай Ем Си Ей“ и „Песен на волжките бурлаци“. Дансингът беше препълнен с млади и стари двойки, както и с малки момиченца, които танцуваха едно с друго, и обичайните възрастни дами, които си раздвижваха изкуствените стави. Сцената всъщност приличаше на много от етническите сватби, на които съм присъствал, и си помислих, че и сега съм се натресъл на някакво празненство. Най-вероятно обаче това си беше обикновена вечер в „Светлана“.
В името на точното докладване и защото съм обучен да наблюдавам хората следва да отбележа, че в тълпата имаше и доста хващащи окото мацки. Май беше същото и последния път, когато бяхме в „Россия“ с Дик Карнс и Иван.
Дамата до мен — може пък да беше някоя от мацките отпреди петнайсет години — май проявяваше интерес към новото момче. Надуших как люляковият й парфюм се сгорещява. Не искам да прозвуча грубо, но цомбите й висяха над питието ми и спокойно можеха да се използват за стол.
— Вие не русин — каза ми тя със силен акцент.
— По какво познахте?
— Ваш руски ужасен.
„И твоят английски не е от най-добрите, скъпа“.
— Често ли идвате тук — попитах я.
— Да, разбира се.
После ми каза правилното произношение на „спасибо“, „пожалуйста“ и „столичная“ оказа се, че бъркам ударенията и ме накара да ги повторя след нея.
Явно не се справях особено добре.
— Може би още една водка помогне — посъветва ме тя.
И двамата се разсмяхме и се запознахме. Тя беше Вероника, от Канзас. Не бе, от Курск. Представих се като Том Уолш и за момент се замислих дали да не й дам домашния му телефон. Може би по-късно.
Поръчах по още едно питие. Тя пиеше коняк; помнех, че руснаците си падат по коняк — пък и защо не, щом е двайсет долара малкият? А аз не можех дори да го впиша в служебните си разходи.
Както и да е, спомних си прочутия афоризъм на Ницше — че най-честата форма на човешката глупост е да забравиш какво се опитваш да правиш — и казах:
— Трябва да се видя с един човек в ресторанта, но после пак може да се засечем.
— Да? И кого търсите?
— Управителя. Събирам средства за „Грийнпийс“.
Вероника се нацупи.
— Няма ли да танцувате с мен?
— С удоволствие. Изчакайте ме.
Обърнах се към бармана.
— Сервирай на дамата още един коняк, щом свърши с този, и го пиши на сметката ми.
Вероника вдигна чашата си към мен.
— Спасибо.
Сметката дойде и платих в брой, естествено, тъй като не исках да оставям следи в служебната си кредитна карта или в „Америкън Експрес“ — тогава трябваше да обяснявам за „Светлана“ на Кейт.
— Ще се видим после — обещах на Вероника.
— Може би. Може би.
Прекосих салона и влязох в ресторанта. Миришеше наистина добре и празният ми стомах изкъркори. Намерих стойката на метрдотела и се насочих към стоящия там господин с черен костюм. Той ме изгледа за момент, реши, че съм чужденец, и ме заговори на английски.
— С какво мога да ви помогна?
— Идвам да се видя с господин Корсаков — отвърнах. Той изглеждаше малко изненадан, но не каза:
„Господин Корсаков изгуби главата си снощи. Съжалявам, но го изпуснахте“.
— Той очаква ли ви?
Значи Борис беше жив и тук.
— Негов стар приятел съм — отвърнах. Дадох му визитката си и той я зяпна. Предположих, че чете английски; предположих също, че прочетеното не му е харесало — Антитерористична спецчаст и тъй нататък, затова му казах: — Не съм по работа. Моля ви, отнесете визитката на господин Корсаков. Ще изчакам тук.
Той се поколеба.
— Не съм сигурен, че е тук, гуспудин… — отново погледна картичката ми — Кури.
— Кори. Аз пък съм сигурен, че е тук.
Той извика един от подчинените си да държи фронта и го загледах как отива към дъното на ресторанта и изчезва зад една червена завеса.
— Гледал ли си „Доктор Живаго“? — попитах младока, който беше дошъл да го замести.
— Моля?
— Сцената в ресторанта, където младият застрелва дебелия Род Стайгър, който чукаше Джули Кристи.
— Моля?
— И аз бих получил куршум за нея, братче. Получавал съм три за по-малко. Капиш?
Пристигна една група и новобранецът тръгна да ги съпроводи до масата им.