Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Хрумна ми, че Халил има да урежда някои сметки с теб — продължих аз. — Ако греша, кажи ми и ще си ида.
Борис ми наля още минерална вода, така че продължих:
— Честно казано, не очаквах да те открия жив.
Той кимна и естествено отговори:
— Даже съм изненадан, че ти си жив.
— Имаш късмет, че съм жив. Виж, знам, че и двамата сме в задължителния му списък, така че реших да поговорим.
Борис кимна.
— Може би приятелката ти Кейт също е изложена на опасност.
— Може би. Но ще ти дам малко повече информация, отколкото е нужно да знаеш — в момента тя се намира на място, което е по-сигурно и от твоето. Направихме го, за да редуцираме броя на потенциалните мишени — излъгах. И му казах добрата новина — Така че май останахме само ти и аз.
Той прие думите ми добре, в смисъл, отвърна с шегичка:
— Можеш да преспиш тук на дивана.
— Ти също трябва да останеш тук.
— Може би.
— Жена ти ще те разбере.
— Уверявам те, че няма. — Замисли се за момент, после каза: — Всъщност тя утре пътува за Москва.
— Това е добре.
Борис си наля коняк, наля и на мен и каза:
— Предполагам, че имаш по-добър план от това да се криеш.
— Всъщност наистина имам. Планът ми е да те използвам примамка и да пипна Халил.
— Не съм сигурен, че планът ти ми допада.
— Вижда ми се идеален.
Той се усмихна пресилено, но не отговори.
Моята нова работа беше да съм стръв и аз нямах проблем с това. Всъщност исках да съм единственият човек с възможност да убие Асад Халил. Но Борис Корсаков също беше мишена и бях длъжен да му го кажа, а освен това трябваше да загърбя собственото си его и гнева си в името на мисията. Нямаше да съм очарован, ако Борис видеше сметката на Халил, но в крайна сметка кучият син така или иначе щеше да е скочил в сандъчето.
— Имате ли изобщо някаква информация, че той знае къде съм? — попита Борис.
— Нямаме — отвърнах честно. — Но защо да не приемем, че знае къде си? Разполагал е с три години да те открие. А освен това си има приятели в Америка.
Борис кимна и се усмихна.
— Всъщност споменаван съм в няколко публикации за храна или за руската имигрантска общност.
— Надявам се да не са публикували и твоя снимка.
Той сви рамене.
— Няколко пъти. Това е част от бизнеса ми — обясни той този пропуск в сигурността. — И ако трябва да съм честен, нямам нищо против известността и не мислех за личната си безопасност.
— Явно не си. — После попитах: — Това ли е истинското ти име?
— Да. ЦРУ ме увещаваха да го сменя, но… то е всичко, останало от моето минало.
— Ясно.
„И сега ще го изпишат на надгробния ти камък“. Е, предполагам, че Борис Корсаков се бе чувствал в безопасност в Брайтън Бийч, Бруклин, въпреки че беше вбесил либийското разузнаване, Асад Халил, а може би и старите си приятелчета от КГБ. Но не можеше да се чувства напълно спокоен с това минало, което бе и поредната причина за всички ключалки и резета на вратата.
— И тъй, да приемем, че Халил знае, че си собственик на „Светлана“ и че имаш жена и апартамент на Дванайсета улица — казах аз. — Можеш да бягаш, можеш да се криеш, но можеш също и да седиш тук и да го чакаш, а аз ще пратя хора, които да го чакат заедно с теб.
— Е, ще си помисля — отвърна той. — Междувременно ти и твоята организация би следвало да измислите някакъв друг начин да го пипнете — или да го убиете.
— Мисля, че го познаваш по-добре от федералните — измъкнах аз.
Той се замисли за момент, после каза:
— Да, ще е труден за откриване. Но той ще те намери.
— Борис, това ми е известно. Аз не се крия. Възможно е вече да е открил теб — напомних му. — Въпросът е аз как да го намеря?
Борис се облегна в стола си и запали поредната цигара.
Загледа се в нищото и заговори сякаш на себе си:
— Въпреки всичките си недостатъци Съветският съюз никога не е подценявал американците. Ако не друго, по-скоро ви надценявахме. От друга страна, Халил е от култура, която подценява Запада и особено американците. И в това може би е неговата слабост. — Замисли се за момент. — Той не се интересува от пари, жени, комфорт… няма пороци и смята, че онези, които имат, са слаби и покварени. — Отново замълча, после продължи: — Наричат го Лъва заради храбростта му, заради това, че е невидим, заради бързината му и способността му да усеща опасността. Но по отношение на последното… той често пропуска сигналите за опасност заради вярата си, че е силен физически, умствено и морално и че враговете му са слаби, тъпи и покварени. — Погледна ме. — Веднъж го предупредих за това, но не си направих труда да го направя отново.