Последният скок на лъва

Другата ми грижа, която не бе точно грижа, беше, че тази вечер Асад Халил може да е тръгнал на същата мисия, на която бях тръгнал и аз. Определено не се нуждаех от помощ, за да се справя с Халил, ако сме един срещу един, но винаги е добра идея да имаш подкрепление в случай, че противникът има числено превъзходство. От друга страна, ако Халил беше сам, аз също бих искал да съм сам с него.

Приближих Брайтуотър Кърт и различих осветения вход на „Светлана“ в една огромна стара сграда със зазидани прозорци, която се простираше на стотина метра покрай тротоара. Тръгнах покрай фасадата и стигнах до ъгъла, където, както и очаквах, имаше страничен вход към заведението.

Забелязах също облак сив дим пред клуба и ако можех да виждам през него, щях да различа маси, столове и много мъже и жени, които пафкаха усилено. Винаги е приятно да излезеш да подишаш чистия и здравословен солен въздух.

Отидох до парапета и се загледах към плажа и Атлантическия океан. Беше малко след десет вечерта, но долу още имаше хора — разхождаха се или седяха на групички. Не се съмнявам, че пиеха от бистрата продукция на Матушка Русия. Нощта бе ясна и звездна, лунният сърп изгряваше на изток. Навътре в океана се виждаха светлините на товарни кораби, танкери и един презокеански лайнер.

Летище „Кенеди“ се намираше на петнайсетина километра на изток и се загледах във върволицата светлинки, които се спускаха и издигаха от него. Едно от нещата, които още ме поразяват, беше пустото след 11/9 небе — светлините и шумът бяха изчезнали и се беше възцарила зловеща тишина. Спомних си нощта, когато стоях на балкона и видях първия самолет от четири дни насам. Бях развълнуван като хлапе от затънтената провинция, което никога в живота си не е виждало пътнически самолет. Извиках Кейт на балкона и двамата зяпахме като омагьосани как самотният самолет се спуска към летището. Цивилизацията се беше върнала. Отворихме бутилка вино, за да го отпразнуваме.