Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Така и така бях прав, използвах възможността да се разходя из просторното помещение и да разгледам дрънкулките. Борис с удоволствие ми разказа за иконите, лакираните дървени кутии, порцелана и всичките си други съкровища.
— Всички са антики и са много ценни — обясни ми.
— Което е и причината да си осигурите такава добра охрана — предположих аз.
— Да, точно така. — Видя, че го гледам, и добави: — Естествено, най-ценното нещо тук съм аз. — Усмихна се и обясни: — В бизнес като този човек може да си спечели неприятели.
— Също като в предишния — напомних му.
— Както и във вашия, господин Кори.
— Май няма да е зле да се огледаме за някакъв друг — подметнах.
Той се замисли за момент и напълно правилно заключи.
— Старият бизнес винаги те следва.
Това беше моят шанс да поема нещата и да кажа: „Като стана въпрос за стария бизнес, имам лоши и още по-лоши новини“, но исках първо да преценя по-добре този човек. Така де, не бях тук само за да го предупредя; бях дошъл да потърся помощ за решаването на общия ни проблем.
Отново си помислих за онзи час с Борис в централата на ЦРУ и си спомних, че ми беше трудно да съчетая онзи приятен мъж с човека, обучил Асад Халил срещу пари. Ние с Кейт — ченге и агент на ФБР — бяхме продукти на възпитанието и на произхода си и морално безтегловният свят на Борис, свят на международни интриги, двойни сделки и убийства, не беше начинът, по който живеехме и работехме. От друга страна, ЦРУ като че ли нямаше никакъв проблем с миналото на Борис. Той бе част от техния свят и от ЦРУ не правеха морални оценки — просто бяха щастливи, че им снася информация.
— За какво сте се замислили? — попита Борис.
— За срещата ни в Лангли — отвърнах.
— Хареса ми. Бях сигурен, че ще се видим отново. Стига да не се случи нещо с вас — добави той.
— Е, засега не се е случило нищо прекалено фатално, така че ето ме тук.
Оставих думите ми да увиснат във въздуха и продължих обиколката на стаята. На стената имаше стар съветски плакат с карикатура на Чичо Сам, който по някаква причина приличаше по-скоро на евреин, отколкото на англосаксонец. Държеше торба с пари в едната си ръка и атомна бомба в другата. Беше стъпил с разкрачени крака върху планетата и под ботушите му бяха вратовете на горките местни жители от цял свят. Съветският съюз — СССР — беше обкръжен от американски ракети, всички насочени към Родината Майка. Не можех да прочета руския текст и иконографията бе може би малко неясна за мен, но мисля, че схванах общата идея.
Борис забеляза, че изучавам плаката, и каза:
— Късче носталгия.
— Носталгията вече не е онова, което беше — отвърнах. — Ще ви намеря постер на Норман Рокуел.
Той се разсмя, после каза:
— Някои от американските ми приятели все още намират този плакат за обиден.
— Не мога да си представя защо.
— Студената война свърши. Вие спечелихте — напомни ми той. — Ако са оригинални, тези плакати са доста скъпи, този например ми струваше две хиляди долара.
— Не са кой знае колко за успешен предприемач.
— Да — съгласи се той. — Сега съм капиталистическа свиня с торба пари в ръката. Шантаво нещо е съдбата.
Отново запали цигара, но този път предложи и на мен.
Отказах.
— Как ме открихте? — попита той.
— Борис, все пак работя за ФБР.
— Разбира се. Но приятелите ми в Лангли ме увериха, че цялата информация за мен е засекретена.
— Това може да ви шокира, но ЦРУ лъже — отвърнах.
И двамата се усмихнахме.
После той отново стана сериозен.
— И всяка информация за мен е с ограничен достъп. — Дръпна от цигарата. — Е, какво искате да знаете, господин Кори?
— Хайде да минем на ти — отвърнах. — Викай ми Джон.
— Добре, Джон. Какво искаш да знаеш?
— Е, радвам се, че попита. — Смених темата и тактиката. — Виж какво, пия на празен стомах.
Той се поколеба за момент.
— Разбира се. Къде са ми обноските.
— Не, трябваше да се обадя предварително. Не се притеснявай. Мога да се обадя и да поръчам пица.
Той отиде до телефона на масата.
— Няма проблем. Ако не си забелязал, това е ресторант.
— Вярно бе. — Борис имаше саркастична жилка, което показва интелигентност и добро душевно здраве, както често ми се налага да обяснявам на съпругата си.