Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Хайде, Гай, кажи му, че аз съм най-близкият ти приятел.

— Да — отвърна Гай. Без да пророни нито дума, Ан се усмихна едва доловимо, напрегнато. Не беше ли вече съвсем наясно? Не ги ли изчакваше просто в следващия момент да изрекат неизреченото? И отведнъж му се стори, както в оня следобеден миг преди петъчната вечер, че вече е разказал на Ан всичко, което се кани да извърши. Спомни си, че се канеше да й го разкаже. Ала фактът, че все още се бавеше, че Бруно отново се въртеше наоколо, сякаш бе последното отредено му мъчение.

— Разбира се, луд съм! — провикна се Бруно към Хелън, която малко по малко се отдръпваше от него. — С моята лудост ще се изправя срещу всички и ще ги помета! Ще се разправям насаме с онзи, който мисли обратното! — Разсмя се и видя как смехът му само обърка размазаните, глупави физиономии наоколо, подмами ги и те да се разсмеят. — Маймуни! — весело подхвърли той.

— Кой е този? — Боб шепнешком се обърна към Гай.

— Гай и аз сме супермени! — рече Бруно.

— Ти къркаш като супермен — отбеляза Хелън.

— Не е истина! — Бруно с мъка се извъртя, опирайки се на коляно.

— Чарлс, успокой се! — настоя Ан, ала и тя се усмихваше и Бруно й отвърна с по-широка усмивка.

— Не съм съгласен, дето каза, че съм се накъркал!

— Какви ги дрънка тоя? — попита Хелън. — Да не би да сте направили удар на борсата?

— Борсата, майна… — Бруно не продължи, сети се за баща си. — Ииихууу! Аз съм от Тексас! Някога да си се возил на въртележката в Меткалф, Гай?

Краката му се подкосиха, но Гай не се изправи, дори не обърна поглед към Бруно.

— Добре, ще седна — обърна се Бруно към него. — Ти обаче ме разочароваш. Страшно ме разочароваш! — разклати празната бутилка и несръчно я запрати в морето.

— Сега пък плаче — каза Хелън.

Бруно се изправи и се измъкна на палубата. Искаше да се поразходи далеч от компанията, дори от Гай.

— Накъде се запъти? — попита Ан.

— Остави го — промърмори Гай, мъчейки се да запали цигара.

В този миг се чу плясък и Гай разбра, че Бруно е паднал във водата. Изскочи навън, преди някой да успее да си отвори устата.

Затича към кърмата, мъчейки се да се освободи от палтото. Изведнъж усети как някой здраво го хвана отзад за ръцете. Обърна се и удари Боб с юмрук по лицето, после се хвърли във водата. Гласовете и люлеенето замряха, настана миг на мъчителна тишина, преди тялото му да изплува на повърхността. Бавно се измъкна от палтото, сякаш вече се бе вкочанил от леденостудената вода, която усещаше единствено като болка. Скочи нагоре и забеляза главата на Бруно невероятно далеч — като покрит с мъх камък, до половина във водата.

— Не можеш да го стигнеш! — прогърмя гласът на Боб, ала плисналата в ухото му вода го заглуши.

— Гай! — Гласът на Бруно долетя като предсмъртен вопъл.

Гай изруга. Можеше да го стигне. При десетото загребване отново подскочи.

— Бруно! — Вече не го виждаше.

— Там, Гай! — Ан сочеше от кърмата на „Индия“.