Град на небесен огън

Устните на Джия потръпнаха за миг, а после се свиха в строга линия.

— Амалрик Кригсмесър е мъртъв — обърна се тя към останалите.

На Клеъри, вцепенена от всичко, което се бе стоварило отгоре и само за няколко часа, и трябваха няколко секунди, за да си спомни кои беше това — Помраченият, когото бяха заловили в Берлин и довели във "Василиас", докато Братята търсеха лек.

— Нищо, което опитахме върху него, не подеиства — каза брат Закарая. Човешкият му глас беше мелодичен и Клеъри си помисли, че има британски акцент.

Досега го беше чувала единствено в ума си, а очевидно телепатичната комуникация заличаваше акцентите. — Нито една магия, нито една отвара. Накрая му дадохме да пие от Бокала на смъртните.

— Това го унищожи — разнесе се гласът на брат Енок. — Смъртта беше мигновена.

— Тялото на Амалрик трябва да бъде изпратено през Портал до Спираловидния лабиринт, за да бъде изследвано от магьосниците там — заяви Джия. — Може би, ако деистваме достатъчно бързо, тя… те ще успеят да научат нещо от смъртта му. Някакъв ключ към намирането на лек.

— Бедното му семейство — каза Мерис. — Дори няма да го видят изгорен и погребан в Града на тишината.

— той вече не е нефилим — напомни Патрик. — Ако се налагаше да го погребем, би трябвало да е на кръстопътя пред Брослиндската гора.

— Като маика ми — подхвърли Джеис. — Защото се е самоубила. Престъпниците, самоубииците и чудовищата се погребват там, където се срещат всички пътища, нали така?

Говореше с престорено бодрия си глас, онзи, които Клеъри знаеше, че прикрива гняв или болка; искаше и се да застане по-близо до него, ала стаята беше прекалено пълна.

— Невинаги — отвърна брат Закарая с мекия си глас. — Един от младите Лонгфорд взе участие в битката краи Цитаделата. Беше принуден да убие собствения си парабатаи, когото Себастиан бе превърнал. След това обърна меча към себе си и си преряза вените. Днес той ще бъде погребан заедно с другите загинали, с всички дължими почести.

Клеъри си спомни младия мъж, когото бе видяла пред Цитаделата да ридае над тялото на мъртъв нефилим в червени одежди, докато битката бушуваше около него. Зачуди се дали не би трябвало да спре и да поговори с него, дали това би помогнало, дали имаше нещо, което би могла да стори.

Джейс изглеждаше така, сякаш ще повърне.

— Ето защо трябва да ме оставите да отида при Себастиан — заяви той. — Това не може да продължава повече. Тези битки, схватките с Помрачените… той ще измисли и нещо по-лошо. Себастиан винаги измисля нещо още по-лошо. Да бъдеш превърнат, е по-ужасно от смъртта.

— Джейс — остро каза Клеъри и той я погледна — полуотчаяно, полуумолително. Погледна я така, сякаш я молеше да не се съмнява в него. После се приведе напред, опрял ръце в бюрото на консула.

— Изпратете ме при него. И аз ще се опитам да го убия. Небесният огън е у мен. Това е най-добрият ни шанс.

— Не става въпрос за това, да те изпращаме където и да било — отсече Мерис. — Не можем да те изпратим при него; нямаме представа къде се намира той. Става въпрос за това, да го оставим да те вземе.