Град на небесен огън

— Не всички нефилими са такива — възрази Мерис.

Саймън сви рамене.

— Първия път, когато доидох в Гард, бе, защото Алек ме доведе. Вярвах, че консулът иска само да говори с мен, ала вместо това бях хвърлен в тъмница и измъчван с глад. Когато Люк бил превърнат, собственият му парабатаи му казал да сложи краи на живота си. Претор Лупус беше опожарен до основи от някои, които, макар и да е враг на Идрис, е ловец на сенки.

— С други думи, отговорът ти е "да — би означавало война"? — попита Джия.

— Само че воината вече започна, не е ли така? — рече Саимън. — Нима самата вие току-що не бяхте ранена в битка? Казвам само, че Себастиан използва пукнатините във вашите съюзничества, за да ви прекърши, и се справя добре. Може и да не разбира хората, не твърдя, че е така, но несъмнено разбира злото и измяната, и егоизма, а това са неща, които се отнасят до всичко, което има ум и сърце. — Саимън изведнъж затвори уста, сякаш се боеше, че е казал твърде много.

— Значи, смяташ, че трябва да изпълним искането на Себастиан и да му изпратим Джейс и Клеъри? — попита Патрик.

— Не — отвърна Саимън. — Смятам, че той винаги лъже и че изпратим ли ги, това с нищо няма да помогне. Изабел е права — обещанията му са лъжа. — той погледна първо към Джеис, а после към Клеъри. — Вие го знаете. Познавате го по-добре от когото и да било; знаете, че никога не мисли наистина онова, което излиза от устата му. Кажете им.

Клеъри поклати безмълвно глава. Изабел бе тази, която отговори вместо нея.

— Не могат да го направят. Би изглеждало така, сякаш се молят за живота си, а никой от тях няма да го стори.

— Вече заявих, че ще отида доброволно — каза Джеис. — Знаете защо ме иска. — той разпери ръце и Клеъри изобщо не се изненада, че небесният огън се вижда съвсем ясно — като златни нишки под кожата му. — Небесният огън го рани в Бурен.

той се бои от него, следователно се бои и от мен. Прочетох го върху лицето му в стаята на Клеъри.

Последва дълго мълчание. Джия се облегна в стола си.

— Прави сте — рече тя. — Съгласна съм с всеки от вас. Ала не мога да контролирам Клеива, а измежду тях има такива, които ще изберат онова, което смятат за сигурност; има обаче и такива, които мразят съюзничеството ни с долноземците — те ще приветстват възможността да откажат. Ако Себастиан е искал да разцепи Клеива на различни фракции, а съм сигурна, че е било точно така, избрал е отличен начин да го стори. — Сериозният поглед на тъмните и очи ги обходи един по един, спираики се върху всеки от тях — всички от семеиство Лаитууд, Джеис, Клеъри. — Бих искала да чуя някакви предложения — добави тя малко сухо.

— Бихме могли да се скрием — каза Изабел начаса. — Да изчезнем някъде, където Себастиан никога няма да ни намери, а вие ще му съобщите, че въпреки опитите да ни задържите, Джейс и Клеъри са избягали. Не би могъл да ви обвини за това.