Град на небесен огън

Бат прекрачи в кръга и миг по късно Руфъс стори същото. И двамата бяха облечени съвсем не като за сезона — с дънки, тениски и ботуши; въпреки студения въздух, ръцете им бяха голи.

— Правилата на предизвикателството са следните — продължи Леила. — Вълк ще се бие с вълк без други оръжия, освен зъби и нокти. Тъи като става въпрос за предизвикателство за лидерство, битката ще бъде до смърт, не до първа кръв. Този, които остане жив, ще бъде водач на глутницата и всички останали вълци ще му се закълнат във вярност. Разбрахте ли?

Бат кимна. Изглеждаше напрегнат; челюстта му беше стисната. Руфъс се хилеше широко, а ръцете му се поклащаха край тялото.

— Знаем как се прави, хлапе! — махна той нехайно при думите на Лейла.

Устните й се свиха в тънка черта.

— Тогава може да започвате — обяви тя, макар че, докато отиваше да се присъедини към останалите, прошепна "Успех, Бат", уж под носа си, но достатъчно силно, та всички да я чуят.

На Руфъс очевидно не му пукаше. Все още се хилеше широко и в мига, в които Лейла излезе от очертанията на кръга, се хвърли напред.

Бат отскочи настрани. Руфъс беше едър и тежък; Бат беше по-лек и мъничко по-бърз. Завъртя се, разминаваики се на косъм със зъбите на Руфъс, и му нанесе ъперкът, от които главата на другия вълк политна назад. той начаса се възползва от взетото надмощие и посипа върху противника си серия от удари, които го накараха да се олюлее. Гърлено ръмжене се надигна дълбоко в гърдите на Руфъс, когато краката му зариха в земята.

Ръцете му висяха краи тялото му, пръстите му бяха свити в юмруци. Бат стовари пестник в рамото му в същия миг, в които Руфъс се обърна и замахна с лявата си ръка. Ноктите му бяха напълно извадени, огромни и проблясващи на лунната светлина. Ясно бе, че незнаино как ги беше наострил. Всеки от тях беше като бръснач; те се плъзнаха по гърдите на Бат, разкъсваики ризата и раздираики кожата му. По ребрата му избиха алени петна.

— Първа кръв — извика Леила и вълците започнаха да тропат бавно: всички до един вдигаха левия си крак и го стоварваха върху земята така, че тя ехтеше като барабан от общия им ритъм.

Руфъс отново се ухили и пристъпи към Бат; Бат замахна и юмрукът му, стоварил се в челюстта на другия вълк, изкара кръв върху устата му. Руфъс извърна глава, изплю я върху тревата… и продължи да настъпва. Бат направи крачка назад; той също беше извадил ноктите си, очите му бяха станали безизразни и жълти. Изръмжа и вдигна крак, за да го изрита; Руфъс го улови и го извъртя, запращаики Бат на земята. След това се хвърли към него, но Бат вече се беше претърколил встрани и Руфъс се приземи приклекнал.

Бат се изправи, олюляваики се, ала беше очевидно, че губи кръв. Тя се стичаше по гърдите му, така че дънките му бяха подгизнали около кръста, ръцете му бяха мокри от нея. той замахна с нокти; Руфъс се обърна, поемаики удара с рамото си, върху което се очертаха четири повърхностни драскотини. Ръмжеики, той сграбчи китката на Бат и я изви. Отекна силен звук от трошене на кост и Бат се отдръпна, поемайки си рязко дъх.