Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
— Недей — прошепна той.
— Каза и двама ни — отговори тя също така тихо. — Ако Джейс отиде без мен, Себастиан ще го убие.
— той, така или иначе, ще убие и двама ви. — Изабел почти плачеше от безсилен гняв. — Не можеш да отидеш, и Джейс също… Джейс!
Джейс се обърна, за да ги погледне, и Клеъри видя как изражението му се промени, когато осъзна, че тя се мъчи да отиде при него. Поклати глава, а устните му оформиха: "Не".
— Дай ни време — извика Робърт Лайтууд. — Дай ни време поне да гласуваме.
Матиас отдръпна ножа от гърлото на Джия и го задържа високо; другата му ръка я обгърна и стисна предницата на робата и. Ножът се издигна към тавана и от острието пръснаха искри.
— Време! — повтори той ехидно. — Защо му е на Себастиан да ви дава време?
Остър звук проряза въздуха. Клеъри видя как нещо ярко профуча покраи нея и
чу звън на метал в метал — една стрела се удари в камата, която Матиас държеше над главата на Джия, и я изби от ръката му. Клеъри обърна глава и видя Алек да стиска лъка си, чиято тетива все още потрепваше.
Матиас изрева и политна назад, от ръката му течеше кръв. Джия отскочи от него, докато той се хвърляше към падналото си оръжие. Клеъри чу как от гърлото на Джейс се изтръгна вик:
— Накир! — Беше извадил серафимска кама от колана си и светлината и лумна в залата. — Махнете се от пътя ми! — изрева и започна да си проправя път надолу по стъпалата, към подиума в средата на стаята.
— Не! — Алек отпусна лъка си, прескочи облегалките на пеиките и връхлетя върху Джеис, поваляики го на земята в същия миг, в които подиумът избухна в пламъци, като огън, върху които някои бе излял бензин. Джия изкрещя и скочи от платформата сред тълпата; Кадир я улови и внимателно я сложи да стъпи на пода,докато всички нефилими се взираха в бушуващите пламъци.
— Какво, по дяволите… — прошепна Саимън, все още сключил пръсти около ръката на Клеъри.
Тя ясно виждаше Матиас — черна сянка в сърцето на пламъците. Те очевидно не го нараняваха; той като че ли се смееше и размахваше ръце, сякаш дирижираше оркестър от огън. Стаята се изпълни с писъци и с миризмата и пукането на горящо дърво. Еилиин се бе вкопчила в маика си, от която течеше кръв, и ридаеше; Хелън гледаше безпомощно, докато заедно с Джулиън се опитваха да предпазят по-малките деца Блекторн от онова, което се случваше долу. Никои обаче не пазеше Ема. Тя стоеше встрани от групичката, а малкото и личице беше побеляло от шок. Надвикваики ужасяващите звуци, които изпълваха стаята, Матиас изкрещя:
— Два дни, нефилими! Разполагате с два дни, за да решите съдбата си! А после ще горите! Ще горите в пламъците на Ада и пепелта на Едом ще засипе костите ви!
Гласът му се извиси до нечовешки писък, а после изведнъж замлъкна, когато пламъците изчезнаха, вземаики го със себе си. Последните останки от жаравата ближеха пода, докосваики едва-едва съобщението, което все така си оставаше надраскано с ангелска кръв върху дъските на подиума.
Увт.
ДОЙДОХ.
* * *
Мая цели две минути стоя пред вратата на апартамента, дишаики дълбоко, преди най-сетне да събере сили да пъхне ключа в ключалката.
Всичко в преддверието изглеждаше нормално, зловещо нормално. Палтата на Джордан и Саимън висяха на закачалки в тесния коридор. Стените бяха украсени с улични знаци, купувани от различни битпазари.
Прекрачи в дневната, която сякаш беше замръзнала във времето: телевизорът беше пуснат и върху екрана имаше тъмни снежинки, двата контролера все още бяха на дивана. Бяха забравили да изключат машината за кафе. Мая се приближи и щракна копчето, мъчеики се да не гледа снимките на тях с Джордан, налепени върху хладилника: те двамата на Бруклинския мост; двамата, пиещи кафе в закусвалнята "Уеивърли Плеис"; Джордан, които се смее и показва ноктите си, които Мая беше лакирала в синьо, зелено и червено. Не си беше давала сметка колко много снимки им беше направил, сякаш се беше опитвал да запечата всяка тяхна секунда заедно, да не би да се изплъзнат от спомените му като вода.
Трябваше да се стегне, преди да влезе в спалнята. Леглото беше неоправено и разхвърляно (Джордан далеч не беше от подредените), дрехите му бяха пръснати из цялата стая. Мая отиде до скрина, където държеше своите вещи, и съблече дрехите на Лейла. С облекчение нахлузи собствените си дънки и тениска. Тъкмо посягаше да вземе едно яке, когато на вратата се позвъни. Джордан беше държал оръжията си, отпуснати му от Претор Лупус, в куфара до леглото. Мая го отвори и извади тежко метално шишенце, върху което имаше кръст. Облече си якето и предпазливо се върна в дневната, обвила пръсти около шишенцето в джоба си. Протегна ръка и отвори входната врата.