Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
— Тогава оставете го да ме вземе…
— В никакъв случаи. — Брат Закарая имаше мрачен вид и Клеъри си спомни какво и беше казал веднъж: "Ако имам възможност да спася последния от кръвната линия на Херондейл, това е по-важно от верността, която дължа на Клейва". — Джейс Херондеил, Клеивът може да реши да се подчини на Себастиан или да откаже, но и в двата случая ти не можеш да му бъдеш даден по начина, по които той очаква. Трябва да го изненадаме. В противен случаи просто слагаме в ръцете му единственото
оръжие, от което знаем, че се бои.
— Някакви други предложения? — попита Джия. — Да го накараме да се покаже? Да използваме Джейс и Клеъри, за да го заловим?
— Не може да ги използвате като примамка — възрази Изабел.
— Дали не бихме могли да го отделим от войските му? — попита Мерис.
— Не можете да надхитрите Себастиан. — Клеъри се чувстваше изтощена. — Него не го е грижа за причини и извинения. Съществуват единствено той и неговите желания и ако застанете между тези две неща, той ще ви унищожи.
Джия се приведе през масата.
— Не можем ли да го убедим, че иска нещо друго? Има ли нещо друго, което бихме могли да му предложим?
— Не — прошепна Клеъри. — Няма нищо. Себастиан е…
Ала как би могла да обясни своя брат? Как да обясни на някого какво е да надзърнеш в непрогледното сърце на черна дупка? Представете си, че сте последният ловец на сенки, останал на земята, представете си, че цялото ви семейство, всичките ви приятели са мъртви, представете си, че не е останал никой, който дори да вярва в това, което сте били. Представете си, че сте на земята милиарди години след като слънцето е изпепелило всяка следа от живот и цялото ви същество крещи за едно-едничко живо създание, което да поема дъх до вас, само че няма нищичко, само реки от огън и пепел. Представете си подобна самота, а след това си представете, че има едно-единствено нещо, което би могло да ви избави от нея. А сега си представете на какво бихте били готови, за да го получите.
— Не — заяви тя на глас. — Себастиан няма да промени намеренията си. Никога.
Из стаята се разнесе шепот и Джия плесна с ръце, за да въдвори тишина.
— Достатъчно. Въртим се в кръг. Време е Клеивът и Съветът да обсъдят ситуацията.
— Ако мога да направя едно предложение. — Очите на брат Закарая обходиха стаята, замислени под тъмните си мигли, преди да се спрат върху Джия. — Погребалните ритуали за падналите в битката при Цитаделата всеки миг ще започнат. Ще очакват консулът да присъства, също както и инквизиторът. Бих ви предложил Клеъри и Джейс да останат в къщата на инквизитора и да обмислят положението, в което се намират, а Съветът да се събере след ритуала.
— Имаме право да присъстваме на заседанието — отсече Клеъри. — Това решение ни засяга. То се отнася за нас.
— Ще бъдете повикани — увери ги Джия; погледът и не се спря върху тях, а ги подмина, подмина и Робърт и Мерис, брат Енок и Закарая. — А дотогава — починете си, защото ще се нуждаете от цялата си енергия. Нощта може да се проточи.
12
Формалният кошмар
Телата горяха върху стройни редици от погребални клади, които се издигаха по протежение на пътя към Брослиндската гора. Слънцето залязваше зад покритото с бели облаци небе и докато лумваше, всяка клада изригваше в оранжеви искри. Ефектът беше странно красив, макар Джия Пенхалоу да се съмняваше, че които и да
било от опечалените, събрали се в равнината, мисли така.
По някаква причина, едно стихче, което беше научила като дете, непрекъснато се въртеше в главата й.
Черно — когато излизаш на лов през нощта, бяло — настане ли време на смърт и тъга.
Златно — за рокля в щастлив сватбен ден, а за магия — цветът е червен.
Бяла коприна, когато телата ни огън обхване, завърне ли се изгубен — тогаз синьо знаме.
Пламък за раждането на нефилими и за да пречисти греха ни.
Сиво за неща, които е най-добре в тайна да си остават, кост за онези, които не остаряват.
Жълто победния марш осветява, зелено — разбито сърце утешава.
За демонските сили е сребро и бронз, решим ли да призовем зло.
Кост за онези, които не остаряват. Брат Енок, в одеждите си с цвят на кост, крачеше нагоре-надолу покраи редицата с клади. Ловци на сенки стояха или коленичеха, или хвърляха шепи от белите цветя от Аликанте, които цъфтяха дори през зимата.